Седмицата на пазарите на държавен дълг мина под диктовката на решенията, които приеха бордовете на някои основни централни банки. Безспорно най-очакваната от всички тях бе тази на ЕЦБ. Пред медиите президентът й Марио Драги заяви, че инфлационните рискове в паричния съюз са ограничени, което позволява на монетарната политика да остане поддържаща. Липсата на какъвто и да е сигнал за прекратяване на поддържането на ликвидността във финансовата система бе подкрепена и от намека за евентуална индиректна намеса на институцията на валутните пазари, където силното евро може допълнително да забави възстановяването на европейските икономики. Това доведе до нова порция подкрепа за иначе губещите от началото на тази година книжа, емитирани от страните от ядрото на еврозоната. Десетгодишните немски бундове с купон от 1.5% добавиха 6.25 евро към цената си, като към края на седмицата се търгуваха на нива от 990.50 евро за 1000 евро номинал.
Подобна бе картината и във Великобритания, където опасността от необичайна рецесия в три стъпки все още е водеща при монетарните решения. След срещата на борда на Бенк ъф Инглънд гуверньорът й Мервин Кинг заяви, че институцията ще реинвестира в книжата с падеж на 7 март, които са с номинал 6.6 млрд., и ще изкупува още от тях от пазара. Въпреки очевидно позитивните сигнали за подкрепа, изпратени от централната банка, доходността по джилтовете продължи да расте, подтиквана и от нарастващата инфлация, от слабия паунд и от основните икономически проблеми на Острова. Десетгодишната норма на възвръщаемост на джилтовете нарасна с минималните 0.6 базисни точки до 2.102 % през седмицата.
Интересен развой на събитията се наблюдаваше при испанските ДЦК през седмицата. Подкрепата за тези книжа силно охладня от корупционния скандал, свързан с членове на управляващата Партия на труда. Иберийската страна все пак успя да пласира повече от максималната си цел дългосрочни книжа – с номинал 4.5 млрд. евро на аукциони през седмицата. Но интересът на инвеститорите чувствително намаля, като коефициентът на покритие на книжата с падеж през 2029 г. бе едва 2.02 пъти в сравнение с 2.85 пъти от миналия месец. Доходностите по десетгодишните испански книжа очаквано се повишиха, като седмичният им ръст се равняваше на 19.9 базисни точки – до 5.401 процента.
Новините, идващи отвъд Атлантическия океан, продължават да са положителни. Първоначалните молби за безработица отбелязаха спад от 5000 броя до 366 000, а доклад на Департамента по труда показа, че американската икономика е добавила нови 157 000 работни места през януари. Доходността по десетгодишните трежърита въпреки това отбеляза лек спад от 7.8 базисни точки до 1.938 % през седмицата, като това движение бе по-скоро лека корекция на текущия тренд, отколкото реверсия на ръста.
nbsp;
nbsp;
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
