Не е луд този, който яде баницата, а този, дето му я дава! Ей, това нещо трябва да знаят всички хора, които пропищяха ужилени от високите си сметки за ток през декември. Електромер навъртял 200 лв. в апартамент, в който никой не живее, Благоевград въстана срещу сметките за ток, И кюстендилци протестираха срещу ЧЕЗ, Космически сметки за ток подлудиха и Велико Търново. Това са само част от многото заглавия, които през седмицата заеха челните страници на вестниците.
Прави са хората да се жалват. И защо да плащат с 30-40 на сто, а нерядко и с пъти повече от същия месец на миналата година? На какво основание? Потребителите негодуват, нищо че от енергоразпределителните дружества разпалено ни убеждават как грешката не била в тях, а в по-студения декември и в по-дългите периоди за отчитане заради почивните дни около Коледа.
ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН (наследено сега от Енерго про) стъпиха у нас със сравнително приличен кредит на доверие. От него обаче не остана нищо. Дори мантрата на шефовете им: За нас най-важно е да развием отношенията към клиентите, за да можем да им предложим най-добрите възможни условия, вече е изпята. Проблемът на чужденците е, че вместо да променят наложилия се дотогава монополен държавен модел, избраха далеч по-лесния начин – просто да се приспособят към него. Барабар с всички трикове и шашмалогии по скубане на клиента в името на печалбата и дивидентите.
Ако някой все още не знае, ще ви кажем, че във всяко едно енерго има техници, които срещу съответната сума пари могат така да ви настроят електромера, че да отчита по-малко. Логично е същата схема да действа и обратно – т.е. уредите да се настройват така, че да отчитат повече. Неслучайно хора, които са си монтирали контролен електромер, т.е. втори след официалния, се оплакват от фрапиращите разлики в тяхна вреда. Не е ли странно, че в нормативната ни уредба няма изискване електромерите да минават 48-часова експертиза с различни симулации като спиране на тока например? Или това, че по закон само ЕРП-то има право да поставя електромери?
А какво да кажем например за крайните западни райони на България, получаващи електроенергия, която не отговаря на утвърдените стандарти, но корекции на цената й няма? Потребителите там плащат като попове по същите тарифи както клиентите в София, при все че за да си сварят едно яйце на електрическата печка, понякога им отнема три пъти повече време.
Да не говорим за честите прекъсвания в по-малките населени места извън столицата, заплашващи с токов удар телевизори, бойлери, хладилници и фризери, отоплителни котлета и прочие? Ами погазените графици за включване на нови обекти в мрежата и мудното откриване на партиди?
Никой не е очаквал такива балкански тарикатлъци от реномираните европейски инвеститори. Но след като видяха, че Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са книжни тигри, бързо се адаптираха и вече спокойно си разиграват коня, както искат. Звучи тривиално, но такава ни е държавата – дотолкова се простира и грижата й за стандарта на гражданите.
И е крайно време въпросните институции да се вземат в ръце и не само да имитират дейност с палиативни мерки. Защото привържениците на албанския модел за изход от ситуацията се множат. И докато албанците изгониха само ЧЕЗ, българите казват: Изгонете монополите! Остава само правителството да реши неговите сметки ли да излязат на минус, или тези на електората, на който ще разчитат след някой и друг месец.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
