На 15 февруари през 2000 г. започват официалните преговори за присъединяване на България към Европейския съюз. Провежда се първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България. Това е официалното откриване на преговорите. Малко по-рано – на 20 януари, правителството приема Постановление № 3, с което определя главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.
На 28 март започва първото работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по осем глави. Отворени са главите Обща външна политика и политика на сигурност, Външни отношения, Култура и аудиовизуална политика, Образование и професионално обучение, Наука и изследвания и Малки и средни предприятия. На 14 юни предварително са затворени четири от преговорните глави ndash; Малки и средни предприятия, Наука и изследвания, Образование и професионално обучение и Обща външна политика и политика на сигурност.
Целият този процес започва на 22 декември през 1990 г., когато Седмото Велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности.
На 14 декември през 1995 г. 37-то Народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз. На 15-16 декември – по време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид на Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в Евросъюза. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.
