Всеобщото убеждение, че съдебната система товари държавата с разходи, срещу които не върши очакваната работа, или че върши точно обратното на това, което й е работа, днес е непоклатимо. Бюджетът на съдебната власт все не стига и се търсят резерви. А съдебният бюджет, макар и независим, се захранва основно от държавния. Изненадващо тази седмица се оказа, че резерви има. Но заслугата за тях не е нито на известния със скептицизма си към ползата от магистратския труд финансов министър Симеон Дянков, нито на сегашните магистрати. В дъното на сюрприза са предците им от тоталитарно време.
На последното си заседание Висшият съдебен съвет обсъжда какво да прави с 400 депозита в злато, в други скъпоценни метали и валута, които били иззети като веществени доказателства от прокуратурата, но след приключване на делата не били върнати. Имането се натрупало в БНБ между 1975-а и 1990 г., а при инвентаризацията на имуществото на държавното обвинение са открити едва пет прокурорски постановления за връщането на ценностите на техните притежатели.
Съветът не се интересува особено как са приключили делата и дали отнетото не трябва да бъде върнато на собствениците му, поне в някои случаи. Мислите на членовете му са единствено в посока как то да бъде окончателно отнето. Обсъжда се добавка в НПК, съгласно която ценностите да бъдат одържавени , ако в рамките на година след приемането й прокуратурата не издаде актове за връщането им.
Любопитен в случая е не меракът на съдебните босове за повече пари, а нежеланието да си ги поискат. Въпросът беше повдигнат от БНБ с остър тон още преди пет години, придружен с искането на банкерите ВСС да си плаща за съхранението. Докато съветът се натутка – дойде Дянков. Сега проблемът май ще се реши, но ако Дянков остане на поста си, съдебната власт няма и да помирише златото.
