Проф. Христова, лесно ли е да се работи сред милиони книги?
– Това е изключителен подарък от съдбата за мен. Работя сред книги, но специалността ми са старите ръкописи. Човек не се ражда директор все пак. Имам прекрасна специалност, която започнах да практикувам веднага след като завърших университета – постъпих в Отдел Ръкописи на Българската археографска комисия, която беше неразделна част от Националната библиотека. Оттогава досега – това са 37 години, смятам, че имам изключителна съдба. Понякога гледам с любов изтърканите от хиляди стъпки мраморни стъпала на входа и си мисля, че и аз имам заслуга да се изтрият. Толкова години всеки ден моят път е към библиотеката и нито веднъж не се е случило да дойда с нежелание. Човек е най-полезен там, където се чувства щастлив. Затова се стремя да създавам за колегите и читателите възможно най-добрата атмосфера за работа и за културен живот.
Успява ли да се справи финансово една толкова голяма институция?
– Парите никога не достигат, но не мога да кажа, че бюджетът на библиотеката е нарушен по някакъв начин. Министерството на културата дава приличен бюджет за възможностите си, въпреки че по принцип за националната библиотека би трябвало да се дават много повече пари. Да се надяваме, че като излезем от кризата, ценностната ни система ще се пренареди и библиотеката ще бъде на едно от първите места по финансиране. Още не съм получила новия бюджет, но мисля, че ще бъде около 2.4 млн. лв. за 2013-а, което е твърде скромно. За пример мога да дам австрийската национална библиотека – тя не е по-голяма като фонд, но получава 21 млн. евро годишно.
В тази ситуация какво е съвременното лице на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий?
– Тя е всичко – и музей на българската книга, и архив на българската литература, и научен институт, който разработва уникални проблеми. Независимо че през тази година ще навърши 135 години, тя е изключително модерен информационен център, защото има виртуален каталог и дигитална библиотека, част е от електронния портал Европеана и е участник в абсолютно всички световни процеси по създаване на съвременното информационно общество. Библиотеката си партнира на най-различни нива с държави от Европейския съюз, също така с американски библиотеки и много други мрежи по света. Освен всичко е източник на невероятно ценни данни.
Дигиталната библиотека наистина е впечатляваща, но се състои основно от стари ръкописи, по-нови заглавия липсват …
– Съвременна литература все още не дигитализираме, тъй като има спорове за авторските права. За книги, издадени след 1929-а, няма подписани конвенции и ако ние ги предложим в електронен вариант, при това напълно безплатно, защото достъпът до виртуалната ни библиотека е свободен, хората просто ще спрат да си купуват книги. Съответно трудът на авторите и на издателите ще се обезсмисли. Затова дигитализираме главно вестници – почти цялата българска периодика до 40-те години, с много малки изключения. В електронен вариант предлагаме само книгите, на които ние сме издатели. Със сътрудничеството на Софийския университет Св. Климент Охридски ще разпространяваме и единственото засега електронно специализирано издание Библиотека.
Щом тенденцията е всичко да се дигитализира, има ли риск печатната книга да изчезне?
– Няма опасност мишката да изяде книжката, както стана модерно да се казва напоследък. Печатната книга ще продължи да съществува успоредно с дигиталното си копие, а в един момент вероятно и без него. Трябва да признаем, че електронните книги са по-нетрайни от печатните – животът им е не по-дълъг от 16-17 години. Нюйоркската библиотека, с която имаме много оживен обмен, например отказва да взима електронни издания, защото след известно количество изчитания дигиталният запис изчезва, изтрива се или става неизползваем. И това е много сериозен проблем, тъй като сега казваме, че съхраняваме ръкописите, като ги дигитализираме, а на практика не знаем как да задържим копието. Затова сега се търси специален начин за съхранение на дигиталните архиви на библиотеките.
Как гледате на дигиталните книги при това положение?
– Лично аз съм динозавър, който обича да си чете книгата в леглото. Имам специална библиотека до кревата, където си слагам книгите, които ще чета, преди да заспя. Имам тематична библиотека и в кухнята, където имам колекция от стари готварски книги. Обичам да ги чета, защото ме развличат от всекидневните проблеми и ми действат подмладително. А ако реша и да сготвя нещо, става още по-добре. Вероятно затова не обичам да чета по дигитален начин. Но има хора, които обичат, имат си електронни книги, и щом това им харесва, абсолютно го приветствам.
А може би само това е в състояние да накара младите отново да хванат книга в ръка…
– Този въпрос съм го приела като кауза в живота си. На първо място трябва да се направи програма за насърчаване на четенето, тъй като то не е много популярно сред младите и те самите не знаят от какво голямо удоволствие се лишават. Освен това, ако в XIXвек не четеш, не можеш да станеш конкурентоспособен специалист в нито една област. Дори само любовни романи да прелистваш, пак можеш много да научиш. Много страни са минали през криза в четенето, защото младите се вълнуват повече от визуалното, но в това няма нищо лошо – аз също съм геймър, при това запален, обичам и на кино да ходя, но това не ми пречи да съм също толкова страстен читател. Пък и с очите си съм виждала как 16-годишни тийнейджъри изчитат на един дъх петте тома Игра на тронове на Джордж Мартин, заинтригувани от игралния филм. В същото време с почуда установявам, че Под игото е изключително трудно за четене от съвременните деца, тъй като е пълно с турцизми и остарели думи, които са им неясни и далечни. А когато младият човек не разбира нещо, той не се интересува от него.
Вие лично как възпитавате любов към книгата у хората около вас?
– Участвам в колективи, които разработват програми за насърчаване на четенето. Предлагаме ги на различни правителства, ще се опитаме да заинтригуваме и новия министър на образованието, за да получим държавна подкрепа и да създадем национална програма. В тази област много силно впечатление ми направи немската програма за създаване на интерес към четенето, защото започва още преди раждането. Всяка майка, която носи дете, получава от своя лекар книжка, която да чете на своето дете, докато то все още е неразделна част от нея. Когато бебето се роди, получава втора книжка от държавата, за да създаде навика да я държи в ръце и да я разлиства. Когато тръгне на училище, получава трета книжка за своята библиотека. По-нататък следват десетки програми за специално изучаване на различни произведения, включително и най-високи достижения на културата. Един от последните експерименти в Германия беше издаването на Вълшебната флейта на Моцарт като книжка с приказки за деца. Всичко това ни дава повод да се замислим, че нямаме никаква полза нашите сънародници да останат недоучени, или по някакъв начин не само културата им да куца, но и нещо в цялостното им мислене да не е наред. Виждам как културната история на човечеството се върти в спирала и то често се връщане към старите ценности, така че ще има връщане и към четенето.
Как се роди интересът към книгата при вас?
– Семейството ми по наследство е библиофилско. До ден днешен пазя библиотеката на прадядо ми, който е завършил в Одеса, участвал е в руско-турската освободителна война, след това е бил началник на старозагорския гарнизон – пазя също медалите му, а сабята, която му е дал Батенберг, виси над камината ми. Още докато е живял в Одеса, е правил опити да превежда от руски на български и има много богата библиотека, която е взел със себе си в един стар сандък. От него е тръгнала и любовта към книгите в семейството ми. Баба ми и дядо ми са обичали да четат, майка ми е била страстен читател, а аз мога да се нарека маниакален читател. Това е нещото, което най-добре умея да правя – мога да чета много, бързо и всичко. Това е страст като всяка друга – иска отдаденост, иска време, иска пари, иска чувства, иска всичко от теб.
Броили ли сте книгите, които сте прочели?
– Имам една колекция от криминални романи – всякакви езици и издания, включително и луксозни, която наброява 12 хиляди. Но имам и доста други книги, които не съм броила. Бих казала, че съм колекционер на книги. Най-скъпата книга, която си купих, беше едно издание на Франсоа Вийон, френско, с гравюри, за което дадох 300 евро. Страхотно издание. Вийон е един от любимите ми поети – все пак е творил през XVвек, любимото ми столетие! И ако има начин да се върна в миналото, бих отишла право там! Това са едни от най-хубавите години в историята на човечеството, защото е векът на многото открития, на голямото изкуство и на същинското осъзнаване на човека като безценна личност. Всичките ми любими творци и произведения са от онова време. Скоро приключих една поредица от исторически романи на Филипа Грегори – Пленница на короната, за времето на Ричард Трети, която също беше много интересна.
Имате ли друго любимо хоби, освен книгите?
– О, да, домашни любимци много обичам и винаги отглеждам. В момента имам куче и коте. Смятам, че по отношението към животните може да се съди и за отношението ти към хората. Ако си жесток към беззащитно животно, можеш да си такъв и към хората. И щом не те умилява всеотдайната любов на едно куче, означава, че изобщо не можеш да цениш любовта. А аз обичам да обичам и това е девизът ми.
А каква е философията ви в живота?
– Скоро отбелязах 60-годишния си юбилей и той ме накара да осъзная, че всеки ден е ценен. През живота си човек трябва да прави само това, което му харесва, и само тогава ще е максимално полезен на себе си и на обществото. Затова казвам и на студентите си, че ако не обичат това, което учат, трябва веднага да се преориентират, защото няма смисъл да загубят четири години от живота си в нещо, което не ги привлича. Апостол Павел е казал Всичко можете да имате, любов ако нямате, нищо нямате. Ако правиш нещо, без да влагаш част от себе си, на практика нищо не правиш.
На това ли ви научиха книгите през всичките тези години?
– Научиха ме, че онова, което най-много трябва да цениш, е твоето собствено мислене, защото това е единственото, което имаш. Всичко останало е абсолютно преходно, но загубиш ли душата и мисленето си, с живота ти е свършено. Иначе всяка книга ми е дала по нещо, било то и само почивка. Дори на книгите, които съм чела вечер, защото не мога да заспя, дължа много – най-малкото една хубава нощ.
