На 28 февруари през 1872 г. видинският митрополит Антим I, виден висш български православен духовник, е избран за първи екзарх на самостоятелната Българска екзархия.
Антим е роден в Лозенград през 1816 г. под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар (Лозенградско). Приема монашество в Хилендарския манастир (1837 г.).
Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844 г.). Той завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856 г.).
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на остров Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868-а става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Антим е член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 година.
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Антим І развива активна дейност срещу униатската пропаганда и играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание той прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878 г.) и поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879 г.).
По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.
Антим умира на 1 декември 1888 г. във Видин. Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.
