Да си клоун не е обидно. Професия като всяка друга, при това – сред най-древните. Клоунът има благородната задача да разсмива публиката, за да снеме от плещите й бремето на мъчителното ежедневие. Съвсем друго обаче е политическата клоунада, която замъглява трезвата преценка на масите и ги води към гибел с празни приказки и неосъществими идеи.
Всепризнатият шут на Европа
е Силвио Берлускони Тъкмо колегите му от еврозоната и особено германският канцлер Ангела Меркел си отдъхнаха, когато през ноември 2011-а бившият италиански премиер подаде оставка, и той отново изгря на политическата сцена. Това се случи по волята на народа на предсрочните избори в Италия на 24 и 25 февруари. Десноцентристката коалиция на Берлускони получи 29.18% от подадените гласове за Камарата на представителите – с по-малко от половин процент под резултата на победителите – левоцентристкия блок на демократа Пиер Луиджи Берсани, спечелил 29.54 процента. Близките резултати окуражиха Берлускони, срещу когото в момента се водят дела за данъчни измами и платен секс с малолетни проститутки, да поиска повторно ръчно броене на гласовете. Берлускони получи и блокиращо малцинство в Сената – 116 (30.72%) от общо 315 членове. Така след неколкомесечно агресивно медийно присъствие в различни телевизионни и радиопрограми и печатни издания телевизорът за пореден път победи здравия разум.
Голямата новина в тази политическа надпревара е безспорната победа на професионалния комедиен актьор Бепе Грило. Неговото необременено от политически прегрешения Движение пет звезди спечели 25.55% от гласовете за Долната камара и 54 места (23.79%) в Горната. По този начин парламентарната листа на Грило, съставена от политически новаци, получи достатъчно представителство, за да лиши от мнозинство Берсани (със 113 места в Сената) и да блокира четвърти мандат на Берлускони.
Любимецът на Брюксел
технократът Марио Монти, който оглави временния кабинет, назначен от президента Джорджо Наполитано след оттеглянето на Берлускони – взе едва 18 места в Сената и 45 в Камарата на представителите (10.56 процента). Основната причина за слабото представяне на Монти е водената от него политика на строги икономии и високи данъци. Като прибавим и факта, че като цяло той е скучен човек, не притежава футболен отбор и няма малолетни любовници, резултатът му бе предрешен – мизерия без зрелища е повече от прекалено.
По този начин се сбъдна
кошмарният сценарий на анализаторите
нито една партия да няма мнозинство и в двете камари на парламента, което е задължителното изискване за приемане на законите. И Италия застана на прага на поредната политическа парализа, която си е нейна запазена марка.
Берлускони, който по никакъв начин не иска да изпусне кокала, тръби, че нови избори не са полезни и че Италия не заслужава да бъде лишена от управление. Той призова за разумно чувство за отговорност за доброто на страната и за необходимостта от жертви, но изключи споразумение с центристкия блок на Монти.
Демократът Берсани е склонен на сътрудничество с Грило по ред въпроси като борба с конфликта на интереси и корупцията.
Грило, чийто успех се дължи на нежеланието на италианците да продължат да ги управляват старите корумпирани политици, подчертава, че Демократическата партия и Берлускони са били глухи 20 години и е крайно време да си останат вкъщи. Излъчените законодатели от неговото движение поне засега не показват желание за сътрудничество с традиционните политически формации. Самият Грило няма да е член на парламента заради криминално досие – през 80-те години на миналия век е бил съден за участие в автомобилна катастрофа, при която загинали двама негови приятели и техният син. Политическата му кариера през последните години бе насочена към разкриване и огласяване на корупционни практики и криминално поведение на правителствено и корпоративно равнище (като например скандалът с Пармалат).
Евентуално споразумение между Берсани и Берлускони пък крие риск Грило да остане единствена опозиционна сила, която да канализира народното недоволство и да гради авторитет.
Оттук нататък на ход е президентът
Той обаче не може да се намеси преди 15 март, когато трябва да се състави новият парламент. Един от възможните изходи от създаденото положение е Наполитано да назначи временно правителство, подобно на кабинета на Монти. Основната му задача ще е да приеме нов изборен закон, който да премахне клопките на съществуващия, и след това да насрочи нови избори. А това би удължило политическо безвремие през почти цялата 2013-а.
Финансовите пазари, които не са подвластни на човешки емоции, вече огласиха присъдата си за изборите в Италия. Те свалиха еврото под 1.31 щ. долара и качиха разходите за обслужване и за застраховане на италианския дълг. Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис обяви на 26 февруари, че неубедителните изборни резултати увеличават шанса за продължителна политическа несигурност и подлагат на риск за понижение кредитната оценка на държавата. Лидерите на еврозоната пък отново са на тръни, защото ако Италия тръгне към фалит, всички досегашни спасителни акции за Гърция, Ирландия и Португалия ще са направо детски залъгалки.
Проследявайки темата за клоуните в политиката на Италия, неизбежно се натрапва
паралел с положението в България
където гражданите също не искат старите политически муцуни. Те също въстанаха срещу монополите, корупцията и немотията и искат по-голям контрол върху политическата класа. Разликата обаче е, че Европа не изглежда никак разтревожена от случващото се у нас. Нашите шутове се управляват много по-лесно, а и да не забравяме, че брутният вътрешен продукт на страната ни е колкото дневните на Берлускони – големия приятел на бившия ни премиер.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
