През последните две седмици търговията на БФБ-София остана подвластна на политическата обстановка в страната и внезапните обрати, които белязаха оставката на правителството. Едва ли е нужно да напомням какви мисли минават през главата на всеки инвеститор, когато чуе думата национализация. Тази най-чиста форма на заграбване трябваше отдавна да е само в учебниците по история, но, за съжаление, все още изкушава много от безидейните политици, които се срещат по нашите ширини. Всъщност, започналият безобидно фарс около доставчиците на електричество прерасна в нещо, което за десетина дни нанесе повече вреди на инвеститорите, отколкото последното правителство за почти четиригодишния си мандат. Дори да оставим популистките призиви за изгонване на чужденците от енергото(след две седмици тормоз те биха си тръгнали и сами, ако имаха възможност), това, което се набива на очи, са свалените маски, с които управляващите обичат да се издокарват пред Европа. Свободна стопанска инициатива и действаща структура от независими органи за контрол се оказаха само празни приказки, с които е трябвало да убедим всички, че България е добро място за инвестиции. Но, както се казва в един анекдот: А дано, ама надали.
За да бъде угодено на протестиращите, ден преди оставката си премиерът се закле, че в рамките на няколко часа ще отнеме лиценза на две от ЕРП дружествата. Не само че това е невъзможно в такъв срок, а и не е работа на правителството или парламента да дават и отнемат лицензи. За целта си има комисии и други независими регулатори, които скоро след това също бяха въвлечени в надпреварата за най-голям гаф. По условие независимата ДКЕВР получи неофициална инструкция да отнеме лиценза на лошите ЧЕЗ в най-кратки срокове. Бързането и политическият натиск родиха административен шедьовър, който би просълзил всеки със своята неоснователност и юридическа наивност. Предполагам, че това е била и причината членовете на регулатора да подадат оставките си дни по-късно. В средата на тази седмица изсмуканите от пръсти обвинения на ДКЕВР бяха елегантно определени като незаконосъобразни в официалния отговор на ЧЕЗ, макар да съм сигурен, че юристите на компанията са имали желание да напишат съвсем различни прилагателни в писмото до регулатора.
Междувременно ДКЕВР обяви, че е сезирала Комисията за защита на конкуренцията с обвинения, че ЧЕЗ злоупотребява с монополното си положение. Можем само да гадаем какви мотиви са посочили от държавната комисия, но, съдейки по казуса с лиценза, едва ли са успели да измислят нещо оригинално, а още по-малко да е в рамките на закона. И за да бъде картинката по-цветна, прокуратурата (!!!) изпрати екипи от по няколко прокурори и данъчни във всяко от трите ЕРП в страната. Не стига това, ами главният прокурор направи заявка за широки енциклопедични знания, заявявайки, че цената на тока може да бъде намалена… Дори изпрати писмо с настояване към министъра в оставка Делян Добрев какво да направи, за да прескочи ДКЕВР и еднолично да определи цената, която плащаме за електричество.
Е, представете си сега, че сте чуждестранен инвеститор и сте обмисляли да инвестирате в прекрасната ни родина, или още по-лошо – представете си, че вече сте инвестирали. Какво ще направите?
В общи линии, отговорът на този въпрос е ясен за повечето търгуващи на БФБ. Това бе и причината през последните две седмици да станем свидетели на рязко оттегляне от рисковите активи, независимо от това дали имат връзка с енергетиката. Борсовите индекси отбелязаха толкова рязък спад, че малкото исторически аналози датират от периода 2007-2008-а. Спадове от 3-4% в рамките на един ден бяха нещо нормално за началото на кризата, но напоследък подобни движения изглеждаха невъзможни. Естествено, най-пострадали бяха акциите на ЕРП дружеството, поне до момента, в който не бяха спрени от търговия с решение на Комисията за финансов надзор.
Другите големи губещи бяха и най-поскъпналите преди това акции -тези от групата на Химимпорт, както и някои финансови компании и бивши приватизационни фондове. Обемите на търговия бяха сравнително големи при спадовете и нетолкова впечатляващи по време на възходящите корекции. Понякога дадено движение бе съпроводено и от публикуван финансов отчет на конкретната компания, но самостоятелният ефект на подобни данни бързо се размиваше в морето от емоции, в което плуват повечето местни инвеститори. От друга страна, кой ли чете финансови отчети, когато с едно махване на ръката цялата държава се изправя срещу който и да е бизнес? Идеалисти.
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
