Печалбите на банките за първия месец на 2013-а са с близо 8 млн. лв. повече отколкото за януари 2012-а. На пръв поглед това е обнадеждаващо, но ако човек се вгледа по подробно в отчетите за приходите и разходите на финансово-кредитната система, оптимизмът му веднага ще се изпари. На очи се набива фактът, че чистите приходи от лихви са се свили със 74.5 млн. лв., или с около 36 процента. Намаляването е стряскащо, като се има предвид, че именно тези лихви формират близо 67% от общия размер на чистите постъпления в банковия сектор. Казано накратко, това са доходите, от които банките живеят. И ако спадът им продължи, кредитните институции няма как да не излизат на загуба. Вярно е, че собственият капитал на повечето банки е достатъчно голям, за да поеме удара от влошаването на приходите. Проблемът е, че това не може да продължава вечно.
Подобни мрачни заключения звучат нелогично на фона на отчетеното макар и символично увеличение на печалбата. Но то се дължи най-вече на намаляването на разходите за провизии с около 20 млн. лева. Другата причина за малко по-голямата печалба са по-високите чисти приходи от сделки с ценни книжа и валута. Малък ръст има и в чистите приходи от такси и комисиони. Но тези показатели могат да се променят много бързо.
Неестествено е банките да разчитат на намаляващите разходи за провизии, за да формират положителен финансов резултат. Едва ли обаче някой ще спори, че въпросните разходи зависят от текущата икономическа конюнктура. Вярно е, че през изминалата година, особено през втората й половина, провизиите бавно намаляваха. Но в сегашната нестабилна обстановка тази тенденция може отново да се обърне.
Размерът на заделяните провизии, разбира се, зависи от регулациите на БНБ. Но най-важният фактор е обемът на лошите и преструктурирани кредити. А през изминалата година той е доста непостоянен – всеки месец подскача нагоре надолу с по стотина милиона лева. Което означава, че е достатъчно десетина по-големи корпоративни клиенти да спрат да обслужват задълженията си и само три месеца по-късно разходите на банковия сектор да се увеличат до ниво, което може да извади сектора на загуба. През декември 2012-а се видя, че това е възможно дори само заради една банка, която реши да извади в отчета за приходите и разходите си всички необходими провизии по проблемни кредити. И секторът отчете загуба.
Истината е, че чистите приходи на банковия сектор са в много крехко равновесие. Важно е обаче секторът да продължи всеки месец да излиза на плюс, макар и с малко. Това е от голямо значение за поддържането на сегашното високо доверие в стабилността на финансово-кредитната система. Става дума за чисто психологически ефект. Независимо от всички упреци към банките те останаха единственото сигурно убежище за парите на хората. Ако увереността им в тях бъде подкопана, може да се стигне до доста неприятни събития както за икономиката, така и за обществото.
