Московски поръчва като за последно
За има-няма месец и половина Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) успя да натрупа завиден актив от обявени процедури, използвайки една от вратичките, оставени в Закона за обществените поръчки. Раздават се малки наглед обществени поръчки, но за много пари. И това, за да могат да минат по формулата чрез публична покана. Сиреч за избрани.
Колко пари ще бъдат похарчени не е особено ясно. Още по-неясно е за какво ще отидат те. Всичко около това изпразване на хазната на транспортното ведомство ще научите от новия брой на в. БАНКЕРЪ.
nbsp;
ГЕРБ заложи бомба в екологията
Че водните проекти на ГЕРБ по оперативната програма Околна среда цъкат като истинска бомба, не е тайна за нас. Истината, обаче се прикрива от управляващите в оставка. С назначаването на служебното правителство или най-късно след парламентарните избори обаче нещата ще излязат наяве. Впрочем стряскащите факти и сега са налице.
При налични 2.5 млрд. лв. за сектор Води на програмата Околна среда досега има подписани договори за 4.15 млрд. лева. За канализация и пречиствателни станции в големите градове екоминистърът в оставка Нона Караджова е сключила споразумения за близо 2.4 млрд. лв., при положение че разполага с едва около 600 млн. лв. за целта. Сключени са контракти, за плащането на които обаче липсват над 2 млрд. лева. На какъв хал остава министерството след това управление, ще разберете от новия брой на в. БАНКЕРЪ.
nbsp;
Ще прецакаме ли европрограмите?
Така лелеяните 15 млрд. евро, които България трябва да получи от ЕС до края на 2020-а, са поставени на карта заради политическия колапс у нас през последните дни. Принципното договаряне на парите вече е факт, но през следващите месеци Брюксел трябва да реши какви пари да ни отпусне. Кой ще защити поисканата сума? Европейската комисия ще очаква още през този месец да се обсъдят конкретните предложения на нашата страна за новия програмен период. Трябва да кажем и какви ангажименти ще поемем при усвояването на парите в следващите седем години. На всеки е ясно, че в Брюксел трудно ще приемат подобни дългосрочни заявки от експерт или дори служебен министър. Затова е много вероятно преговорите изобщо да не се състоят. Колко можем да загубим от хаоса в държавата и какви заплахи ни грозят, ще научите от новия брой на в. БАНКЕРЪ.
nbsp;
Големите дистрибутори умират трудно
Болниците задлъжняват към доставчици, те пък се чудят как да си вземат парите. Около страстната седмица на българското здравеопазване, белязана с протести на лекари, болнични директори и пациенти срещу рестриктивната методика за финансиране на лечебните заведения, на втори план остана един друг опасен за оцеляването на здравната ни система проблем. Просрочените задължения на болниците за огромни. Част от тях са изостанали фатално с плащания на стойност 148 млн. лева. А това е само около една трета от общите дългове на около 400-те български лечебници към различни доставчици. Но именно тази сума е показателна, че някои здраво са го закъсали и съществуват само благодарение на милостта на големите си снабдители. Всичко за бъдещето на болниците в новия брой на в. БАНКЕРЪ
nbsp;
В пари газят, бедни ходят
Зачестиха решенията за подмяна на ръководствата на общинските фирми в София. Купищата конкурси уж имат за цел да намерят най-добрите управници на затъващите дружества, в чийто капитал са налети милиони. Резултатите обаче са със спорен резултат. Кой кого смени и кой какво направи за стабилизирането им, ще разберете от новия брой на в. БАНКЕРЪ.
