bdquo;Работим в рамките на съществуващия бюджет, така, както е изписан. Това декларира служебният финансов министър Калин Христов по време на церемонията на която предшественика му Симеон Дянков предаде поста. Според него доходи и социални плащания няма да се увеличават, ако в бюджета няма резерви, които да го позволят.
bdquo;Приоритет ще бъде максималното изпълнение на приходната част на бюджета, ще има стабилност в приходните агенции НАП и Агенция bdquo;Митници, така че да имаме пълна мобилизация – каза още министърът. bdquo;През последните 15 г. познавам всички финансови министри и съм работил с тях, ще има приемственост, хората трябва да имат възможност да работят спокойно – допълни още Христов. Министерството на финансите ще продължи да води прозрачна политика, за да няма несигурност в обществото.
Министърът съзря в липсата на достатъчно висок темп в усвояването на средства от ЕС основната причина за забавения икономически растеж. Той поясни, че през миналата година бюджетният дефицит е бил почти тройно по-нисък от предварително заложения, а причината е в икономиите в капиталовите разходи. Спестяването им пък дойде от факта, че държавата не е усвоила една трета от планираните 3.8 млрд. лв. постъпления от Брюксел, и това е спестило нужното национално съфинансиране по европейските проекти, посочи Христов.
Той се ангажира с краткосрочна прогноза. Средното разбиране за растеж тази година е в диапазона от 1 до 1.5 на сто. Това при условие, че във втората половина на годината, Еврозоната би започнала да се възстановява. Това е условна прогноза на бъдещо възстановяване на валутния съюз. С днешното разбиране за развитието на Еврозоната и на България мисля, че този растеж е реалистичен и може да се реализира, каза още Христов.
На въпрос дали би допуснал държавата да тегли заемеи министърът поясни, че във финансовата макрорамка е записано, че може да има финансиране до 2 милиарда лева, тъй като в бюджета има 1 млрд. лв. дефицит, който трябва да бъде финансиран.В рамките на бюджета ясно е казано какво финансиране може да има и за какво може да се използва ndash; за изплащане на падежиращи емисии и за финансиране на дефицитаrdquo;, посочи още Христов.
