В последно време участниците на пазарите на държавен дълг бяха позабравили ефекта на политическото лимбо, но през изминалата седмица лидерите на ЕС направиха всичко възможно да им припомнят за тяхната значимост. Този път поводът бе Кипър. Искането на ЕС за участие на депозантите в спасяването на банковия сектор е опит да се намери безумният среден път между истинските еднакво икономически приемливи варианти – финансова помощ по примера на останалите периферни страни или фалит на банките с възможност за евтиното им изкупуване и последващо преструктуриране от чуждестранни инвеститори.
Отказът на кипърския парламент да наложи данък върху депозитите предизвика поредната доза шокове из пазарите на държавен дълг в Европа. Спадът на доходностите на облигациите на страните от ядрото на еврозоната беше очакван, стимулира го и поредната доза негативни икономически новини. Доходността по десетгодишните немски държавни облигации отбеляза седмичен спад от 9.1 базисни точки – до 1.363%, а през седмицата бе достигнато и дъното им за годината. Търсената от инвеститорите доходност по еквивалентните френски книжа бе 2.002%, с 6.2 базисни точки по-ниска спрямо предната седмица.
Изключително интересен бе ефектът на кипърската криза върху котировките на дълговете на периферните страни от еврозоната. Поради сравнително малкия размер на загубите (кипърците искат само 10 млрд. евро), както и различната структура на спестителите в Кипър (главно местни лица и лица от страни извън ЕС) силно познатото ни покачване на риска от зараза в периферията отсъстваше. Всъщност картината бе тотално противоположна на предишните проблеми в този район – доходностите по испанските и италианските дългове отбелязаха седмични спадове. Испанското министерство на финансите дори успя да пласира книжа с номинал 4.5 млрд. евро и с различен матуритет при планирани 4 млрд. евро. Резултатите от аукциона бяха много обнадеждаващи – значителен спад на доходностите и по-високи коефициенти на покритие. Доходността на испанските десетгодишни ДЦК отбеляза спад от 4.3 базисни точки – до 4.867 процента. В Италия също се наблюдаваше подкрепа за държавните дългове, продиктувана от очакването за развитие на политическия локаут и за сформиране на правителство. Седмичният спад на доходността на италианските десетгодишни облигации се равняваше на 1.2 базисни точки до 4.581 процента.
Кризата на Стария континент този път успя да въздейства върху САЩ. Въпреки поредната седмица на позитивни икономически новини, които потвърждават, че страната е на пътя на растежа, ФЕД обяви, че ще продължи да изпълнява програмата по изкупуване на облигации на нива от 85 млрд. долара на седмица. Както се и очакваше, основните лихвени проценти останаха непроменени. След всичко това движеща сила при трежъритата останаха процесите в еврозоната , като при книжата с десетгодишен матуритет доходността отбеляза спад от 5.4 базисни точки до 1.936 процента.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
