На 25 март през 1857 г. за първи път е фотографирано слънчево затъмнение – астрономично явление, при което Слънцето става изцяло или частично невидимо за земния наблюдател, скрито от диска на Луната. То се наблюдава, когато Луната е между Слънцето и Земята и трите небесни тела се намират на една линия.
Слънчевото затъмнение е явление, което се наблюдава при новолуние, най-малко два пъти в годината и най-много пет. Времетраенето на пълната фаза е обикновено между 2 и 3 минути, но може да достигне и до 7. Въпреки честата проява на този феномен, то остава сравнително рядко явление за дадено място от земната повърхност, като пълно слънчево затъмнение в определена точка на Земята се случва средно веднъж на 37 години.
Тъй като Луната се движи по елипсовидна орбита около Земята, наблюдаваме четири вида Слънчеви затъмнения. Пълното слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната преминава в по-близката до Земята част от орбитата си. При този вид затъмнения Слънцето е изцяло скрито от диска на Луната, като видима остава само слънчевата корона. Пълното слънчево затъмнение се наблюдава в много тясна ивица от земната повърхност.
Пръстеновидното слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната преминава в по-отдалечената от Земята част от орбитата си. При този вид затъмнения лунният диск е по-малък от слънчевия и Слънцето се вижда като пръстен около Луната.
Хибридно слънчево затъмнение се наблюдава като пълно в някои точки на Земята и като пръстеновидно в други.
Частичното слънчево затъмнение се наблюдава, когато Слънцето, Луната и Земята не се намират на една права. При този вид затъмнения, Луната закрива само част от слънчевия диск. Този вид затъмнения е най-често наблюдаваният.
Слънчеви затъмнения наблюдавани от България: 11 август 1999 г. (пълно) 3 октомври 2005 г. (частично) 29 март 2006 г. (частично) 1 август 2008 г. (частично) 4 януари 2011 г. (частично).
