В България 26 март – денят на превземането на Одрин по време на Балканската война през 1913 година от българските части, се чества като Ден на Тракия.
Тракия (на гръцки: Траки, турски: Trakya, Тракя, латински: Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която днес обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като Одринска или Източна Тракия, а настоящата гръцка като Беломорска или Западна Тракия. Жители на областта в Античността са траките, от които тя носи името си, а днешните й обитатели – българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят понякога са наричани и тракийци.
В България често под Тракия се разбира единствено Горнотракийската низина и така планините Родопи, Средна гора и Странджа се изключват от дефиницията на Тракия.
По Берлинския договор територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на Османската империя, наречена Източна Румелия. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В 1885 г. Източна Румелия е присъединена към Княжество България и на следващата година Съединението е официално признато, като князът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.
По Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., сложил край на Балканската война, цяла Тракия източно от линията Мидия – Енос се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след Междусъюзническата война по Цариградския мирен договор от 16 септември 1913 г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с Одрин, а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете Дедеагач, Гюмюрджина и Ксанти.
По Софийската българо-турска конвенция (1915 г.) България присъединява още 2 588 кв. км със 160 селища, влючително гарата на Одрин – Караагач и двата бряга на Марица до устието й. След края на Първата световна война Ньойският договор от 1919-а обявява Западна Тракия за мандатна територия на Антантата и е окупирана от френски войски, а през април 1920 г. Конференцията в Сан Ремо дава областта на Гърция.
По Севърския договор Гърция получава по-голямата част от Източна Тракия, която обаче губи след катастрофата й в Гръцко-турската война по Лозанския мирен договор от 24 юли 1923 година.
След разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия от април 1941 г. Западна Тракия, без областта по течението на Марица, до октомври 1944 г. е под българско административно и военно управление. След края на Втората световна война, лозанските граници са потвърдени.
Днес тракиец е силна регионална идентичност и в България и в Гърция.
