Испанската кралска династия все повече губи доверието на народа си. В страната се говори, че е време кралят да се откаже от трона в полза на сина си, който още може да спаси репутацията на семейството. Напоследък най-големите главоболия на монаршеския род дори не са свързани с краля и скъпите му прищевки, нито с децата му и техните капризи, а с бившия хандбалист, за когото преди 16 години се омъжи принцеса Кристина.
Преди дни корупционният скандал, от който семейството на Хуан Карлос Първи година и половина се опитва да излезе с минимални загуби, стигна до по-малката дъщеря на монарха – принцеса Кристина. Тя получи съдебна призовка по дело за корупция, мошеничество и злоупотреба с обществени средства, в което основна фигура е съпругът й – Иняки Урдангарин. Принцесата трябва да се яви в съда на 27 април и да даде показания за своята роля в машинациите на мъжа си и дали изобщо е знаела нещо за случващото се.
Делото, което сега се гледа от съда в Палма де Майорка, е възбудено още през 2011-а. Урдангарин е заподозрян в сключване на сделки с корумпирани чиновници във Валенсия, на Балеарските острови и в Мадрид, за източване на пари на данъкоплатците и използването им за лични цели. Вторият основен заподозрян е деловият му партньор Диего Торес. Става дума за благотворителната организация Noos Institute, основана още през 1994 година. Според описанието на нейния сайт тя оказва психологическа и отчасти медицинска помощ и освен това се занимава с проблемите на домашното насилие.
Урдангарин оглавява организацията от 2004 до 2006 г., а съпругата му е член на управлението на организацията. През този период Noos Institute е получил няколко обществени поръчки за организиране на спортни и туристически мероприятия. По данни на прокуратурата организацията силно е завишила стойността на проектите, като е прехвърлила получените пари по банкови сметки в офшорки и по сметки на търговски компании, собственост на Урдангарин и Торес. При това една от фирмите принадлежи наполовина на принцеса Кристина. Общата сума на незаконно похарчените средства е около 6 млн. евро.
Заподозрени, но не и обвинени
nbsp;
Засега по делото не са повдигнати официални обвинения. Основните фигуранти по него все още са с формален статут на обвиняеми по обвинителен акт. Това означава, че съдът разполага с достатъчно доказателства за начало на разследване. След като завърши предварителния етап и разпита на свидетелите, съдията на Палма де Майорка заедно с прокурорите ще проучи материалите и ще реши дали има основания за предявяване на официални обвинения и започване на пълноценен съдебен процес.
Урдангарин вече два пъти е давал показания пред съда, но те не удовлетвориха никого – на много от въпросите той отговаряше, че не помни детайли, и настояваше, че никога не е изучавал платежните документи, нито пък се е занимавал с данъчната отчетност. Съдията Хосе Кастро обаче назова 14 причини, които го карат да се съмнява в искреността на заподозрения. Известно е например, че Урдангарин е провеждал преговори с някои от политиците в кралските дворци. При това положение е трудно да се повярва, че жена му е била в пълно неведение за случващото се.
Фактически принцеса Кристина беше предадена на съда от бившия партньор на съпруга й Диего Торес. Дълго време двамата единодушно отричаха да са вършили каквито и да било машинации. В един момент обаче Торес реши да предостави на магистратите компромат за принцесата, по-точно електронна преписка между съпрузите. Испанските медии споменават за най-малко едно писмо, което Урдангарин е изпратил на жена си на 20 февруари 2003 година. В него той моли съпругата си да прочете съобщение, което възнамерява да разпрати на спонсори, клиенти и приятели от името на Noos Institute. На следващия ден Урдангарин изпраща такова писмо на още няколко адресата, включително и на краля и кралицата, искайки техния съвет. Наличието на подобни послания само по себе си не доказва нищо. Но позволява да се предположи, че най-близкото обкръжение на Урдангарин все пак е било осведомено в известна степен за делата му.
Според испанското законодателство съдията има право да извика на разпит всеки гражданин в качеството на заподозрян. Всъщност подобна призовка означава само наличие на подозрения и съвсем не означава, че ще се стигне до предявяване на обвинения. Съдията Хосе Кастро обяснява своите основания така – възможно е името на принцеса Кристина да е помогнало да бъдат убедени частни компании и корумпирани политици да забравят за необходимите административни процедури и контрол, а принцесата и съпругът й биха могли да извлекат изгода от това.
Равни пред закона?
Впрочем цялото кралско семейство се обяви против решението на съдията да разпита Кристина, което е напълно разбираемо. По-любопитно е, че намерението на Кастро не бе одобрено от прокурорите – те счетоха, че засега няма достатъчно основания за съдийското решение, и го оспориха. Тяхната жалба бъде разгледана от съда в Палма де Майорка, който трябва да се произнесе по нея. Дотогава принцеса Кристина не може да дава показания като заподозряна.
Според испанските закони единствено кралят притежава пълна неприкосновеност, останалите членове на семейството му не могат да разчитат на имунитет. И все пак призоваването на принцеса пред испански съд, макар и отложено, се случва за пръв път в най-новата история на страната. Друг е въпросът, че градусът на недоволство от кралското семейство вече е толкова висок, че разпитът на кралската дъщеря едва ли ще възмути особено обикновените испанци. Мнозина веднага си спомниха коледната реч на монарха, в която той подчерта, че всички са равни пред закона. Според тях сегашната ситуация е добра проверка за неговата искреност.
Напоследък кралят се опитва да не дразни допълнително народа си и не демонстрира връзката си с Урдангарин. След като скандалът се разрази, зетът престана да се появява на публични мероприятия в кръга на кралското семейство, а след известно време биографията му бе премахната от сайта, посветен на династията на монарха. Принцеса Кристина също се появява рядко на публични места, което впрочем не я спасява от упоритото внимание на медиите. Когато журналист се опита да вземе интервю от нея в един супермаркет, тя не издържа и заяви: Опитваме се да живеем нормално, а вие ни пречите.
Лов по време на криза
nbsp;
На фона на тези събития нивото на популярност на кралското семейство в Испания падна до рекордно ниското равнище от 54 процента. Но вината за това далеч не е само в Урдангарин. Репутацията на останалите членове на семейството също не е идеална. Неотдавна например стана ясно, че след смъртта на баща си през 1993 г. Хуан Карлос Първи е наследил сума еквивалентна на 2.2 млн. евро, разпределена в три сметки в швейцарска банка. Във връзка с това възникна въпросът дали испанската хазна е получила данъка върху тези пари.
На краля и досега не могат да му простят пътуването в Африка на лов за слонове в разгара на кризата, когато 26 на сто от населението беше без работа. Испанците се обидиха не само заради разходката за тяхна сметка, но и от факта, че монархът се опита да го скрие. За пътешествието през април 2012-а се разбра само защото монархът падна по време на лов и си счупи шийката на бедрото. Тогава, освен недоволството на испанците, върху него се изсипа и гневът на Световния фонд за дивата природа. Хуан Карлос Първи бе почетен президент на испанското поделение на организацията, така че ловът на слонове е, меко казано, неподходящо занимание за човек като него.
Междувременно стана ясно, че на лова в Африка е присъствала и 49-годишната германска принцеса Корина цу Зайн Витгенщайн. През последните девет години тя често прави компания на испанския крал по време на частните му пътувания, докато кралица София си седи в Испания. Нещо повече, в разгара на тази близка дружба принцесата придоби къща в непосредствена близост до официалната резиденция на Хуан Карлос Първи в Мадрид. Слухове за изневерите на краля само усложниха допълнително положението му. На този фон кралица София, гъркиня по произход, печели все повече симпатиите на испанците.
Кралското семейство преживява болезнено бурята от критики, папарашкото преследване и подозренията във финансови машинации. Още повече че до неотдавна испанците ценяха и уважаваха своя монарх. Когато през 1975-а стана крал, той помогна за успешния преход на страната от диктатурата на Франко към демокрация. Сега повечето жители на страната си задават два въпроса. Дали им е нужен монарх като Хуан Карлос Първи и дали съвременна, демократична Испания, с нейните икономически проблеми се нуждае от такова бреме като кралския двор?
nbsp;
