След смъртта на баронеса Маргарет Тачър британското общество се раздели на апологети и критици на нейната политика. Докато едните настояваха Желязната лейди да бъде погребана с държавни почести, другите организираха празнични шествия по случай кончината й.
Първата и единствена в историята на Обединеното кралство жена – премиер-министър, Маргарет Тачър почина на 8 април в Лондон. Тя беше една от най-забележителните фигури в европейската история на ХХ век. Не е за чудене, че съвременниците на личност от такъв мащаб я оценяват по различен начин. Половината британци искрено скърбят за смъртта на Желязната лейди и се изказват положително за това, което е свършила на премиерския пост. За останалите жители на страната кончината на Тачър стана повод да си спомнят грешките, допуснати от нея.
Маргарет Тачър заемаше премиерския пост в продължение на три поредни мандата – от 1979-а до 1990-а. През това време в страната се случиха няколко епохални събития. Решителните мерки на Желязната лейди позволиха на Великобритания да се справи с кризата и да се върне сред водещите световни държави. Тачър не се страхуваше от непопулярните мерки, които влияеха негативно на рейтинга й, но даваха необходимия резултат. Благодарение на тях максималното равнище на данъците беше намалено от 83 на 40%, инфлацията намаля, а БВП започна да нараства.
Но орязването на разходите в социалната сфера, приватизацията на предприятията, отказът да се помага на бедните райони, повишаването на косвените данъци и безпощадната битка с профсъюзите демонизираха образа й в първите години на нейното премиерство. Дотолкова, че за да поправи имиджа си Желязната лейди прибегна до малка победоносна война на Фолклендските острови. Кралският флот успя бързо да върне окупирания от аржентинските войски архипелаг под контрола на Лондон. Британците отново повярваха на Тачър, макар че в масовата култура все повече се вкореняваше представата за нея като за бездушен тиранин кръвопиец.
Докато Маргарет обитаваше резиденцията на Даунинг стрийт, в Северна Ирландия се случи прочутият гладен бунт, страната бе залята от миньорски стачки, в Англия се появиха американски крилати ракети, а ядрените й сили се увеличиха три пъти. Тачър слагаше прът в колелата на евроинтеграцията, ограничаваше шотландското самоуправление, дружеше с Аугусто Пиночет и смяташе Съветския съюз за основен външен враг. Така че както англичаните, така и чужденците имаха достатъчно поводи да ненавиждат британския премиер-министър. Струва ли си тогава да се чудим, че в репертоара на английските пънк групи се появиха песни като Маргарет на гилотината и Денят, в който Тачър умре.
През последните 20 години от живота си Желязната лейди беше далеч от голямата политика. Споровете за значението на нейните реформи в британското общество поутихнаха, за да се изострят отново след смъртта й. Оперативните социологически проучвания показват, че около 50% от британците оценяват позитивно дейността на Тачър на премиерския пост. Пред дома й в Лондон местни жители непрекъснато носят цветя и картички с думи на признателност. Привържениците на бившия премиер се обърнаха към властите на кралството с молба за организиране на погребение с държавни почести. Но критиците на Тачър протестираха незабавно. В такъв формат в Англия е прието да се погребват монаршески особи и водещи политически дейци. Последният, удостоен с подобна чест от некоронованите особи, беше Уинстън Чърчил. В отговор правителството взе соломоново решение, заявявайки, че погребението няма да бъде с държавен статут, но че на бившия премиер ще бъдат отдадени военни и други почести. Погребението на Маргарет Тачър ще струва около 6 млн. фунта стерлинги. Част от разходите ще бъдат платени от състоянието на бившия премиер, а останалото – от държавния бюджет. В церемонията ще участват подразделения на британската армия и флота, участвали във Фолклендската война срещу Аржентина през 1982 година. На нея ще присъстват кралица Елизабет Втора и съпругът й Филип, херцог на Единбург.
Междувременно в много британски градове се състояха спонтанни акции, участниците в които отбелязаха смъртта на Тачър като празник. В Глазгоу например около 300 човека лееха шампанско по улиците и пускаха балони в чест на кончината на бившия премиер. В редица случаи се наложи полицията да употреби сила, за да разгони демонстрантите. Най-големият сблъсък се състоя в Бристол, където шестима полицаи пострадаха в сблъсъците с противниците на Желязната лейди. Участниците в акцията хвърляха бутилки и други предмети по служителите на реда. На свой ред полицаите задействаха палките.
Премиер-министърът на Обединеното кралство Дейвид Камерън прекъсна европейското си турне, за да участва лично в подготовката за прощаването с неговата велика предшественичка. В същото време се оказа, че противници на Тачър има дори в сред членовете на британския парламент. Един от тях, Джордж Хелоуей, написа в блога си: Тачър наричаше Нелсън Мандела терорист. Лично присъствах на това. Дано гори в ада. А лидерът на североирландската националистическа партия Шин Фейн Джери Адамс заяви: Маргарет Тачър е донесла много болка на ирландския и на британския народ. Нейната политика донесе разорение в работническите селища. Ролята й в международните дела беше също толкова войнствена.
Мненията за ролята на Маргарет Тачър в историята се разделиха и извън пределите на Британските острови. Повечето бивши и сегашни чуждестранни лидери се изказаха за баронесата в сдържано-почтителен тон. В същото време от Латинска Америка припомниха за продажбата на оръжие на хунтата на Пиночет и войната с Аржентина. Руските комунисти обвиниха Желязната лейди, че допринесла за разпадането на СССР, а бившият шеф на Европейската комисия Романо Проди отбеляза, че икономическата политика на Тачър е довела до сегашната глобална криза.
