Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е създадена през 1991 година. Тя осигурява финансовата подкрепа на проекти в частния сектор и инфраструктурата под различни форми – чрез заеми, дялово участие и гаранции за развиване на пазарна икономика в 27 страни от Централна Европа до Централна Азия.
Създаването на ЕБВР първоначално е предложено от Франция през 1989 г. след разпадането на социалистическата система, за да подпомогне бившите социалистически страни в прехода им към пазарна икономика. На седмата среща представители от 40 държави и две европейски институции достигат до споразумение по отношение на устава, неговия първоначален обем и разпределението на власт между акционерите. Споразумението за създаване на банката е подписано на 29 май 1990 г. в Париж, а самата банка започва да функционира през следващата 1991 г. със седалище в Лондон. Първият президент на ЕБВР е французинът Жак Атали (Jacques Attali), който управлява от април 1991 ndash; юли 1993 г.
Банката предоставя финансиране за банки, индустрии и бизнеси на нови и съществуващи проекти. Тя работи и с компании от публичния сектор с цел подпомагане на приватизацията, преструктуриране на държавни фирми и подобряване на комуналните услуги.
ЕБВР е собственост на 60 страни и две междуправителствени институции (Европейска общност и Европейска инвестиционна банка). Акционери в банката могат да бъдат всички европейски страни, както и неевропейски страни, които са членове на Международния валутен фонд, Европейската общност и Европейската инвестиционна банка. Въпреки че нейните акционери са от публичния сектор, банката инвестира главно в частни начинания, обикновено заедно с търговски партньори. ЕБВР финансира работата си, като от своя страна взима изгодни заеми, използвайки перфектната си кредитна репутация.
Сред бившите социалистически държави само Чехия успешно преминава от статус на заемаща държава в държава акционер. Това се случва през 2007-а. Тя е единствената бивша социалистическа държава, която вече не заема пари от банката, а участва в нея само с финансиране.
Уставът на ЕБВР постановява, че банката трябва да работи само в демократични страни и да съдейства за екологически благоразумно и устойчиво развитие. Въпреки това някои от най-големите критици на банката са еколозите, които твърдят, че банката не винаги изпълнява собствените си указания и финансира неблагоприятни за околната среда проекти.
България е член на ЕБВР от 1990 година. От началото на дейността си в България през 1993 г. до 31 декември 2011 г. банката е инвестирала 2.5 млрд. евро в различни сектори на икономиката на страната (корпоративен, финансов, инфраструктура, енергетика и енергийна ефективност), като същевременно е мобилизирала над 5.5 млрд. евро от други източници на финансиране. епублика България участва в капитала на ЕБВР със 165.98 млн. евро, представляващи 16 598 акции, всяка от които с номинал 10 000 евро.
В Стратегията за България на ЕБВР за периода 2012-2015 г. банката е заложила като ключови приоритети на дейността си в страната финансирането на следните сектори: преструктуриране на енергийния сектор и повишаване на енергийната ефективност, корпоративен сектор за увеличаване на експортния потенциал и конкурентноспособността на българските производители, инфраструктура, особено общинска инфраструктура, финансов сектор чрез отпускане на кредитни линии за енергийна ефективност, МСП и лизингови услуги.
Последният голям проект, финансиран от ЕБВР през април тази година, е на металургичната компания София Мед. Фирмата получи кредит от 40 млн. евро. Заемът е за пет години с възможност за удължаване на срока с две години.
