Безсмисленото боричкане между България и Македония продължава. Малко след като Европейската комисия похвали съседката ни, че е предприела стъпки в отношенията си с нашата страна и с Гърция, Скопие обяви, че не желае да подпише договор за добросъседство. Той беше едно от българските условия за даване на положителен отговор за преговорите на Скопие с ЕС.
Дали ще има договор, е въпрос на факта, че от българска страна беше наложено това като изключителна необходимост. Лично смятам, че е по-добре да няма договор, отколкото да има договор, който ще създава допълнителни проблеми, заяви македонският външен министър Никола Попоски.
Иначе през декември той радушно прие идеята за договора и даже изрази готовност за незабавно сформиране на работни групи. Много сериозна работа ще да е паднала в тези работни групи, след като Европейската комисия написа в доклада си, че България и Македония съобщават за много малко нерешени въпроси.
Кой е губещ и кой – печеливш в ситуацията? Разбира се, София е в позиция да диктува условията. Затова и от сайта на македонското външно министерство бяха изтрити данните за 750-те хил. македонци, които живеели у нас, както и за още 700-те хил. в Гърция. Никой обаче не може да заличи ненавистта на част от македонците към съседите.
Затова и едва ли някой трябва да очаква надцакването изобщо да приключи някога. Помпането на политически мускули за сметка на другия е изключително популярно от двете страни на границата. И докато народите го харесват, управляващите ще им го доставят. Къде явно, къде – по-прикрито. Къде с декларации, къде по малко по-фин начин – като с Трето полувреме или Недадените например.
Важното е фанфарите да свирят, а работата може да си остане несвършена. Или свършена, ама по балкански. Ето това прави македонците и българите близки братя.
