Свободен пазар или държавна регулация на цените на лекарствата? Временното правителство на Марин Райков с един замах реши дилемата, като одобри промените в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Казано с други думи, регистрираните към момента цени на 2230 медикамента, продаващи се в аптеките без рецепта, през следващата година не могат да бъдат увеличавани от производителите с повече от процента на отчетената инфлация. Стойността на близо 500 лекарства, които се продават с рецепта, но не се заплащат от здравната каса, пък ще бъде определяна спрямо тази в 12 държави от Евросъюза, като най-ниската от тях ще важи за България. Освен това се въвежда изискване цената на генеричните лекарства да не надхвърля 80% от тази на оригиналите. Съответно позитивният лекарствен списък със заплащаните от здравната каса илачи, Регистърът на пределните цени и Регистърът на максималните продажни цени на лекарствата без лекарско предписание вече ще се актуализират два пъти месечно.
Това е есенцията от документа, с който де факто
държавата подхваща нова война
срещу (някои) производители на лекарства. Можем да очакваме, че новият режим ще доведе до намаление на цените, каза членът на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти доц. Илко Гетов. На пръв поглед обаче благородната кауза изглежда обречена на провал. Както преди това стана и с плахите опити на здравната каса да накара производителите да предложат отстъпки за продуктите си – те доведоха само до изтеглянето на 200 лекарства от пазара. Съвсем не е сигурно, че оттук нататък пациентите ще плащат по-малко за аспирин, витамини или сироп за кашлица, когато застанат пред гишето в аптеката. Най-много да отнесем някоя солена финансова санкция от Евросъюза заради погазването на правилата за свободната пазарна конкуренция.
По същество служебното правителство нямаше как да замрази цените на лекарствата без рецепта на регистрационен режим, тъй като за целта са необходими законови промени. Ето защо бе използван план Б с корекцията на споменатата наредба. Но след като държавата се намеси на един от най-конкурентните пазари, въпросът е дали го направи заради социалния ефект, както твърди служебният здравен министър проф. Николай Петров, и дали резултатът няма да се окаже антисоциален? Болкоуспокояващи, антивирусни и противогрипни препарати, витамини, мазила и други се продават свободно в стотици разновидности от множество производители, които са принудени по законите на конкуренцията да предлагат ниски цени и постоянни промоции, за да правят добри обороти. В повечето случаи собствениците на търговските права продават лекарствата си на дистрибутори и аптеки под пределните цени, на които са ги регистрирали. И въпреки многобройните опити картелните споразумения досега не са доказвани. Подобно е положението и при аптеките. Неотдавна те дори бяха принудени, пак с наредба, да намалят надценките си с 2 процента. Сега, след замразяването, производителите спокойно могат да се откажат от отстъпките по веригата и да отидат на пределните цени.
Другият възможен сценарий е част от чуждестранните компании
да изтеглят продуктите си
от българския пазар. Те и без това се оплакват, че той е малък и губят от нелегален реекспорт. А когато цените у нас замръзнат, съответно ще бъдат заплашени и стойностите на медикаментите им на по-големи пазари и по-безболезненият вариант за тях е да се махнат от България. Което пък от своя страна навежда на мисълта, че най-големите печеливши от тази акция ще се окажат българските производители. Но това съвсем не значи, че те ще държат ниски цени. Спомнете си за скандала с продукти на Софарма, която се оказа, че продава по-евтино в Сърбия и Турция, отколкото у нас.
Може би поради тази причина Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването каза, че новината е добра само за чиновниците от лекарствения съвет, защото ще им позволи да упражнят политически и чиновнически рекет върху производителите на лекарства.
След публикуването за обществено обсъждане на спорната наредба аптекарите пък се разделиха на два лагера. Председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев подкрепи мнението на д-р Николай Шарков от Българския зъболекарски съюз. Според тях за една година цените на много от лекарствата, продавани без рецепта, са се увеличи до три пъти. По този начин
притежателите на разрешителните
компенсирали намаляването на цените на продуктите си, заплащани от здравната каса. Ако една държава остави всичко да зависи от производителите, много жалко за нея. Ние казахме още миналата година, когато се орязаха надценките за търговците на едро и дребно, че единственият начин да се намалят цените за пациентите е чрез сваляне на ставката на ДДС, подчерта Ненчев.
От Асоциацията на собствениците на аптеки обаче твърдят, че ако през последните години е имало поскъпване, то не е с повече от 50 процента. Съдейки по едно от последните проучвания за нивата на фармацевтичния ни пазар, средната цена на опаковка лекарство без рецепта през предишните три години се е движила между 4.13 лв. и 4.35 лева. Ако това е така, излиза, че инфлацията е изпреварила с поне една обиколка скока в цените.
В последна сметка различните версии по темата само показват, че Министерството на здравеопазването не трябваше да предлага на Министерския съвет дискусионната наредба, без да е направило задължителните финансови разчети.
