Картелни споразумения между големите търговски вериги, налагане на монопол на пазара, притискане на малките и средните предприятия… Това са само част от проблемите, които разделят бранша с бързооборотни стоки от години и бъркат в джоба на българските потребители. За бездействието на институциите може би има някакви финансови или други основания, но е факт, че много от големите вериги продължават безнаказано да извиват ръцете на малките търговци и да се отнасят с тях като с туземци.
През есента на миналата година в парламента бяха внесени текстове за промени в Закона за защита на конкуренцията, но за добро или лошо те така и не стигнаха до обсъждане. На практика част от тях биха нарушили правото на свободно договаряне между стопанските субекти, респективно и конкуренцията на пазара, и щяха да доведат до скок на цените. А и едно е сигурно – конфликтът между веригите и дребните търговци ще продължава да се задълбочава и решението едва ли ще дойде само с корекции в съществуващото законодателство.
Лагерите вече са ясно очертани. В собствените си държави и с повечето чуждестранни големи вериги договарят отстъпки, които не прилагат спрямо българското производство, а обратно – товарят го до 30% отгоре, изтъкна през седмицата социологът Кънчо Стойчев, който е и част от Съюза Произведено в България.Според него държавата не е намерила механизми да защити малкия и средния бизнес и тотално е отстъпила от регулацията и контрола. Доказателство за това е и неприемането на промените в Закона за защита на конкуренцията, които уж трябваше да сложат в ред проблема с монополите.
Браншът е на мнение, че свитото потребление и високата безработица в страната са резултат от липсата на адекватна политика, която да създава правила и да стимулира българското производство. Сметката била проста – от общо 400 хил. безработни днес 290 хил. са излезли именно от малкия и средния бизнес и от фалиралите през последните четири години около 30 хил. предприятия. Чрез погазване на правилата на конкретната търговия в България е създаден данъчен рай за чуждите търговци и ад за българските производители. Големите търговски вериги ги карат да плащат редица такси, заплашвайки ги да заменят стоките им с вносни. Така, за да продават продукцията си в голяма верига, нашите фирми са принудени да плащат например по 2000 лв. първоначална такса за присъствие в дадена продуктова група. Те склоняват да подписват дори договори, които не подлежат на обсъждане или корекция. По този начин покрай традиционните отстъпки често се включват и редица други бонуси с промоционалните програми, които значително намаляват печалбата на производителя. Може да звучи налудничаво, но по думите на изпълнителния директор на Произведено в България Пламен Грозданов понякога отстъпките достигали 40-50% от стойността на продукта.
Точно това бе един от мотивите на Комисията за защита на конкуренцията, която в началото на 2011-а откри картел между шест големи търговски вериги. Тогава наяве излязоха тайните споразумения между Метро Кеш енд Кери България, Билла България, Кауфланд България енд Ко, ХИТ хипермаркет, Максима България и Пикадили. Според антимонополния орган те са договаряли промоциите си и отношенията с доставчиците предимно при определяне на цени, отстъпки и размера на таксите за достъп до търговските площи. Самите вериги предложиха да премахнат клаузи от договорите си с доставчиците, за да избегнат грозящите ги глоби, но така и не се ангажираха със срок и до ден-днешен се правят на разсеяни. Едва този месец КЗК ги заплаши, че може да възобнови производството за картел срещу тях, и изиска информация как са изпълнили отправените им препоръки.
Във всеки случай дребни търговци отбелязват, че няма никакви промени в контрактите им, нито каквито и да било признаци за въвеждането им в бъдеще. Българските производители продължават да плащат входни такси, за да стигнат до щандовете, обясни председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите Мариана Кукушева. За да могат да излагат стоките си, те са принудени да ги продават много под пазарната им себестойност, съответно да свият бизнеса си и да оптимизират персонала си. По данни на бранша сега в хипермаркетите се продават около 10-15% български продукти. Например в Лидл от общо 3 хил. предлагани стоки едва 130 са произведени у нас и в последните години дори хлябът е вносен. Съдейки пък по неизвестно от кого поръчани и платени маркетингови изследвания, делът на нашите стоки в хипермаркетите възлиза на поне 25 на сто. Естествено, и представителите на търговските вериги твърдят, че щандовете на магазините им изобилстват от българска стока, и то на конкурентни цени.
В тази ситуация служебното правителство реши да влезе в ролята на рекламен агент. В сряда (17 април) премиерът Марин Райков лансира идеята малките български производители да продават продуктите си при преференциални условия в хипермаркетите с по-далечната цел – да пробият и на чуждестранните пазари. За целта този уикенд в Пловдив ще има изложение, на което български фирми ще представят продуктите си в присъствието на големи търговски вериги като Лидл, Кауфланд, Метрои те ще преценят на място какво да изберат за щандовете си.
Кабинетът отиде и по-далеч – камионите, които зареждат веригите със стока от чужбина, трябвало да товарят български стоки за европейските пазари, вместо да си тръгват празни. Искаме търговските вериги да поемат ангажимент продукцията на нашите фирми да намира достъп и в супермаркетите им в Европа, отбеляза служебният министър на икономиката Асен Василев.
Междувременно представителите на малкия и средния бизнес подготвят Кодекс за търговско поведение, който ще се предложи на големите играчи на пазара, а държавата ще бъде поканена за арбитър в преговорите. Идеята е да се направи рамка на взаимоотношенията, която да е изгодна за всички и да елиминира сегашните порочни практики. С новия документ дребните производители очевидно се отказват от предложенията си за промени в Закона за защита на конкуренцията, регулирането на взаимоотношенията между търговците и производителите и налагането на огромни глоби за големите компании. Съмнително е обаче, че хипермаркетите и доставчиците скоро ще заровят томахавките. Поведението на чуждестранните вериги показва, че те нямат сериозни намерения да се отказват от наложените от самите тях правила на пазара. Поне докато ги увещават само с приказки.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
С обяснение за временни финансови затруднения голямата френска верига Карфур е спряла плащанията си към доставчици в България. Сумата на просрочените задължения към местни фирми вероятно е от порядъка на 20-30 млн. лв., като средното забавяне е около 40-45 дни.
Плащанията се бавят от началото на годината, като през април от Карфур са се опитали да удължат срока с анекси към договорите, а тези дни са започнали да отказват и вече потвърдени заявки за стока. Поради тази причина много доставчици имат финансови затруднения, а други вече са спрели да работят с този партньор.
Предполага се, че проблемите се дължат на балканската експанзия на компанията, която е собственик на франчайз правата – гръцката Marinopoulos Group. В края на март тя обяви покупката на албанската верига магазини Euromax, а започна да разкрива свои обекти и в Скопие. У нас в рамките само на няколко месеца бяха отворени три хипермаркета – два в София и един в Стара Загора, както и по-малки магазини в различни градове, с което обектите с името Карфур в България станаха общо осемнадесет.
