Очакваното с огромен интерес открито заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по случая с отнемането на лицензите на две от дружествата на ЧЕЗ у нас като че ли разочарова любителите на по-острите зрелища. То само затвърди усещането, че акцията срещу чешката компания бе предприета по-скоро за да се намери отдушник на народното недоволство в онези смутни дни на протести срещу монополите. Както и че сегашните членове на регулатора нито горят от желание, нито могат да се справят с батаците в енергетиката.
Нарушенията, заради които са предприети тези действия от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро, са несъществени, нямат връзка с лицензионната дейност и вече са отстранени, заяви регионалният мениджър на чехите за България Петър Докладал по време на сбирката.
Както БАНКЕРЪ вече писа, на двете дружества бяха съставени 17 констативни акта за установени нарушения, основните от които са свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки – сключване на договори за предоставяне на услуги с фирми от групата на ЧЕЗ България, които впоследствие са наемали други подизпълнители. Това провинение обаче, освен че е лесно отстранимо, се наказва по чл.206, ал.1 на Закона за енергетиката, който предвижда имуществена санкция от 20 хил. до 1 млн. лв., но не и отнемане на лиценз.
Друго провинение – за извършено прихващане от насрещно задължение към Националната електрическа компания в размер на 11.77 млн. лв. по фактура на обща стойност 26.97 млн. лв., също попада под ударите на споменатия чл.206, ал.1 и се наказва само с глоба.
Установените от ДКЕВР нарушения не застрашават снабдяването на населението с електроенергия, каквито са предпоставките за отнемане на лиценза. Ако това стане, мярката ще е несвързана и несъразмерна със Закона за енергетиката и това би нарушило принципите на административния процес за съразмерността между нарушението и наказанието, изтъкна по време на дискусията изпълнителният директор на ЧЕЗ Електро България Кремена Стоянова.
Безспорно, дружествата на чехите има какво да подобрят в отношенията си с останалите участници на енергийния пазар. Но за това, както каза председателят на регулатора Евгения Харитонова, те ще си понесат глобите по издадените вече административни актове за нарушения. А и защо не се мери с един аршин за всички? Нали според доклада на Агенцията за държавна и финансова инспекция нарушенията и при ЕВН , и при Енерго Про бяха сходни с тези на ЧЕЗ?
Вие ми задавате въпрос за време, когато аз не съм била тук, и ми е трудно да отговоря. Явно колегите са започнали с ЧЕЗ. Ако наистина нарушенията са такива, се минава към следващото дружество, измъкна се от ситуацията Харитонова. Тя добави още, че има проблем с дружеството Енерго Про, тъй като то е лицензиант на съответния регион само от една година, а установените пропуски са били в резултат от управлението на предишния собственик – Е.ОН.
Този пример ясно показва, че не всичко в енергетиката е само черно или само бяло. И да се търсят виновни само в последната брънка от веригата производство – пренос – разпределение е, меко казано, несериозно. На първо място ДКЕВР е длъжна да обърне далеч повече внимание на Националната електрическа компания (НЕК), която през последните години се превърна в черната дупка на българската енергетика. Именно през нея минава електроенергията, която произвеждат централите, след което тя я продава на ЕРП-тата, преди да стигне до потребителите. Енергоразпределенията няма откъде другаде да купят ток освен от т.нар. микс на НЕК (комбинация между евтин ток, произведен от държавните централи – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 2 и скъпия от останалите производители).
Редно е да попитаме и какво стана с обещаното преразглеждане на дългосрочните договори за задължителното изкупуване на тока от американските ТЕЦ Марица-изток 1 и ТЕЦ Марица-изток 3? Още Ангел Семерджиев обясняваше как ще се търсят всички възможни начини това да се случи и че вече има прецеденти в Европейския съюз в тази насока. Едва ли е нужно да припомняме, че преди дни и прокуратурата акцентира върху парадокса, че сключените споразумения задължават НЕК да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали независимо от енергийните нужди на страната и на цена, по-висока от пазарната, т.е. на загуба. А и за 15 години, и то от момента на влизане в експлоатацията на мощностите – 2011-а за ТЕЦ Марица изток 1 и 2009-а за ТЕЦ Марица изток 3?
Никак не е ясно засега и какво ще стане с нарушенията на производителите на екоток? През седмицата от ЕВН оповестиха един много любопитен анализ за дните, когато Електроенергийният системен оператор издаде разпореждания за ограничаване на мощността на ВЕИ централите в Югоизточна България с 40 на сто. Оказа се, че част от общо 624-те производителя с мощности над 30 kW, които е трябвало да свият добива си на 6,13 и 14 април 2013-а, са предпочели да следват собствения си интерес, а не националния. Точно 199 от тях са ограничили производството си с по-малко от разпореденото за период повече от три часа в един ден, 76 са нарушили изискванията в два от дните, а 27 централи са си правили каквото искат и в трите дни. Част от тези, на които енергодружеството дръпнало шалтера, дори се опитали да се включат сами – само и само да не изтърват още някой златен киловат.
Дали пък не трябва да се помисли за преразглеждането и на някои зелени лицензи?
