Да те показват по телевизията е най-сигурният начин да спечелиш едни избори. Практиката е доказала, че ако нещо не е показано на екрана, значи не съществува. Тази съвременна закономерност кара електронните медии редовно да оставят зрителя без право на избор. И да му тика в полезрението онези кандидати, които те, т.е. техните собственици, преценят. Предимно по финансови причини. Така дори и във време на ожесточена предизборна надпревара като сегашната от телевизора извират ту Милото, ту Ламбо, ту Дилов-син. Все(народни) медийни любимци, незнайно защо, решили да открият келепира и в политиката.
Ако преди няколко месеца някой ми беше казал, че мудният и трудно активен Съвет за електронни медии ще размаха предизборно пръст, със сигурност щях да загубя облог на сериозна стойност. Само че СЕМ демонстрира изборни рефлекси и отсече – без актьори – претенденти за депутати, защото по този начин появите им криeли риск от неравнопоставеност с останалите претенденти за парламентарни представители.
Това води до скрити предизборни внушения, особено ако героят буди симпатии в аудиторията. Те затрудняват публиката да разграничи дали става дума за индиректна политическа агитация, политическо позициониране или за обосновано драматургично участие, оповестиха строгите, но справедливи медийни надзорници.
А телевизионното меню предполага скупчване, уж небрежно, на не един кандидат-обитател на Народното събрание. Калин Сърменов, по-известен като Милото от сериала на bTV Седем часа разлика, в момента се изявява като съдия в танцувалното шоу на Нова телевизия Денсинг старс. Актьорът до неотдавна се свързваше еднозначно с ГЕРБ – след като прие да оглави Сатиричния театър Алеко Константинов, встъпването му в длъжност като директор бе уважено лично от актуалния по това време премиер Бойко Борисов. Тогава Сърменов коментира, че държи снимка на министър-председателя на бюрото си, а на критиките на гилдията, че е политически пристрастен, отговори, че не всеки ден политик от такъв ранг влиза в храма на Мелпомена и колегите му трябвало да са щастливи от оказаната им чест. После започна чистка на кадрите ветерани – сред които и Павел Попандов, и колежката му от сериала на bTV Мария Статулова.
Заради пазарните мерки – категорично орязване на заплатите на част от трупата, Милото обиколи много телевизии и вестникарски страници. За да стигне до две листи – в София и Благоевград на партията Другата България. Скока към политическите върхове актьорът бизнесмен (от години ръководи собствена рекламна агенция) обясни с това, че е време на власт да дойде някой, който е готов да работи, като знае добре какво иска. Все пак Сърменов призна, че с избирането му за депутат проблемите на страната нямало да се решат и предрече нов вот наесен, а като свои приоритети изброи културата, образованието и здравеопазването. По време на кампанията обаче Милото има запазено място в праймтайма на една от националните телевизии, която засега се прави на разсеяна за препоръките на СЕМ. Може би разчитат на това, че докато оценява танците, актьорът не агитира за партийните си възгледи, както и че екранното му превъплъщение в Седем часа разлика не будеше тежки симпатии, след като играеше в отбора на лошите. Хубаво, ама за някои е достатъчно, че се появява два пъти седмично в най-гледаното време, за да запомнят физиономията му.
В танцувалното шоу имаше и други претенденти за Народното събрание. Боксьорът Детелин Далаклиев, който вече е сред отпадналите, сега танцува в листите на БСП. Капка Георгиева, бившата съпруга на Волен Сидеров, пък още преди да влезе в забавното предаване на Нова тв, написа в личната си страница във Фейсбук, че ще танцува в знак на протест – законът не позволявал достъп до екраните на големите медии на малките, парламентарно непредставени партии. Капка сега е заместник-председател на Национал-демократичната партия, която Сидеров окачестви като нещастен дубликат, а тя му отвърна (отново чрез медиите), че преди да почине, Вера Кочовска й предрекла, че ще седи до най-силния мъж на държавата, но това няма да е Волен.
Детелин Далаклиев и Капка Георгиева вече не са денсинг старс, но като нищо може да излезе някоя скрита лимонка сред останалите танцьори. Действително препоръката на Съвета за електронни медии е в рамките на доброжелателността, тя не е задължителна, не е регламентирана нито в Закона за радиото и телевизията, нито в Изборния кодекс, но както се казва, е европейска норма и практика за професионални стандарти в журналистиката.
Деликатно е поведението и на Любен Дилов-син, който също се появява по телевизора в праймтайма на Нова тв. Шефът на движение Гергьовден е част от журито на Като две капки вода, което се излъчва всяка сряда. Вярно е, че някогашният кадър на Ку-ку не е в листите, но все пак е лидер на политическа формация, пък била тя и в сдружение със СДС. Рискът да се придвиди на някого евентуална политагитация се засилва, след като дебелашките шеги на Дилов-син му се артикулират отчетливо. Освен това той бе един от сценаристите на Седем часа разлика, а води и дискусионното предаване Пуснете водата по TV7.
Предизборен казус с актьори кандидат-депутати има и в bTV. Най-новият сериал на медията – Фамилията, е с дейното участие на Стефан Данаилов, водач на листите на БСП в Плевен и Пловдив. От най-голямата телевизия у нас обявиха, че сериалът остава и няма как да бъде свален от програмната й схема за сметка на авторекламите с участието на популярния артист, някогашен министър на културата и кандидат за вицепрезидент. Освен това Стефан Данаилов нямало да дава интервюта по повод на сагата, в която играе ролята на богатия бизнесмен Борис Арнаудов. Подобен казус имаше и преди две години, в навечерието на президентския вот. Тогава предстоеше поредният сезон на сериала Стъклен дом, в който ролята на Данаилов наподобяваше сегашната и bTV реши да забави излъчването. Медията и тогава оповести, че Стефан Данаилов няма да се появява по време на предизборната надпревара в рекламите на филма, нито пък ще дава интервюта, но сериалът тръгна, след като стана ясно, че името на новия държавен глава е Росен Плевнелиев.
Всъщност СЕМ този път е прав – липсва ясно разграничение в медиите на безплатните журналистически форми и платените агитационни материали. Отделянето на различните послания към аудиторията е изключително важно, за да се гарантира възможност за информиран политически избор на гражданите. Съветът за електронни медии призовава доставчиците на медийни услуги да ориентират недвусмислено публиката – кои материали, свързани с изборната кампания, са платени и кои – безплатни. По този начин ще бъде изпълнена една от препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за плуралистично и прозрачно медийно поведение, както гласи и подписаното споразумение между СЕМ, ЦИК и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори , твърдят членовете на регулатора. Но в нещо и грешат. В цялата тази предизборна логорея аудиторията много добре схваща кога става дума за платена агитация и кога я пускат по пистата. В превъзбуденото многословие зрителят прекрасно се ориентира. Проблемът е, че законодателството ни отново се оказва неработещо и всичките тези препоръки на медийния закон, на СЕМ, на Изборния кодекс и на ланския сняг са си само в сферата на пожеланията. А от тях не се изкарват пари. В същото време изборите са най-голямата възможност медиите да напълнят изтънелите си джобове – независимо дали ще го направят по регламентирания и препоръчителния начин. Както доказа последното правителство – важното е да си в телевизора.
