Живко Георгиев е роден през 1955 година. Завършил е социология в СУ Климент Охридски, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Бил е председател на Българската социологическа асоциация. Директор по изследванията в ББСС Галъп интернешънъл. Член на УС на Института за социална интеграция от създаването му и бивш негов председател. Женен, с две деца.
Г-н Георгиев, какъв е вашият коментар за предизборната кампания, която наблюдаваме до момента?
– Били сме свидетели на много по-интензивно наситени изяви и послания преди парламентарни избори. Върху настоящата кампания сложи отпечатък преждевременният характер на изборите. Основните партии се бяха подготвили за избори, но за друг тип, в нормално планирани срокове. Същото се отнася за администрацията и всички други активни фактори – медиите и гражданското общество. Така че всички трябваше спешно да реагират на новата ситуация. Протестите също наложиха своя отпечатък – някои от посланията бяха преформулирани, други планирани мерки по всяка вероятност останаха зад борда. Някои партии бяха принудени да вземат спешни мерки – нови лица, да се лишат от услугите на представителите на досегашния елит – къде доброволно, къде по принуда, какъвто беше случаят с ГЕРБ, където отпаднаха лица, които преди това изглеждаха сигурни. Има някаква припряност, има симптоми на стрес. Всичко се прави в движение, макар че както стартираха кампаниите, те носят всички белези на кампаниите на ГЕРБ, на левицата…
Все пак ГЕРБ прави този път по-стандартна кампания, през2009г. те като че ли нямаха такава в строгия смисъл на думата.
– Те нямаха, защото ситуацията работеше за тях. Полека-лека те заложиха на доказали ефективността си техники. Така че някаква голяма изненада няма. С времето ще констатираме, че някои от по-малките партии са приложили някакви иновации, но те не са тези, които налагат тона.
Каква част от потенциалните гласоподаватели все още не са решили за кого да гласуват? И могат ли те да вкарат изненадващо в парламента някоя партия, чийто възход социологическите изследвания не хващат?
– Нашият опит досега показва, че около една трета от избирателите решават от момента на обявяването на кампанията до края й. Седемдесет на сто са твърдият електорат, които и с, и без кампания са решили далече преди посланията и кандидатите да станат ясни. Това е характерно за твърдия електорат. Но 30% решават по време на кампанията. На последните избори през 2009 г. 15 на сто от гласувалите от 4.300 милиона са решили в последните ден-два. Това са близо 600-700 хиляди, които се изляха предимно към ГЕРБ, не без помощта на ДПС заради прословутото изказване на техния лидер (за разпределянето на порционите – бел. ред.). Така че и сега се очаква нещо подобно. Има два типа колебаещите се. Повечето са тези, които не са сигурни дали ще гласуват, или няма да гласуват. Вторият тип колебаещи се се питат за кого да пуснат бюлетина. И двата типа по всяка вероятност ще решат в последния момент. Нашата хипотеза от досегашните изследвания – те са ограничени, защото са доста отдалечени от крайния рубеж – е, че ще има малко по-ниска избирателна активност, отколкото през 2009 година. Може би към 3.800-3.700 милиона, което е с около 500 хил. по-малко от предишния вот.
Смятате ли за възможно бившите управляващи отново да участват във властта в една по-широка конфигурация?
– В Източна Европа има случаи на два поредни мандата, а у нас – не. И в Чехия имаше, и в Унгария, и в Полша. Вероятността това да се случи и тук съществува, но не мога да я остойностя. Но безспорно ГЕРБ загубиха част от чара си и от капацитета си да генерират надежди и упования за позитивни промени. Очертава се труден за формиране на каквито и да е мнозинства парламент, не само около ГЕРБ, но и около левицата. Очаква ни тежък политически сезон, независимо дали следващото правителство ще е на малцинството, подкрепено от мнозинство без формална коалиция, както беше последното, или мнозинство, заставащо зад програмно правителство. Второто е възможна опция, въпреки че би било много крехко и няма да изглежда убедително в очите на скептичната публика. Това, което виждаме в нашите изследвания, е, че на въпроса какво предпочитате много малко са онези, които предпочитат правителство на ГЕРБ или на БСП – едва по 17-18 на сто от всички имащи право на глас. За коалиция между ГЕРБ и БСП са 5-6 на сто, а най-голяма подкрепа има идеята за програмно или експертно правителство, което е равноотдалечено от партиите – 30-34 на сто от българите. Това е едно от последствията от антисистемните протести. Така че това ми изглежда най-синхронизираната идея.
Това, че подкрепата за ГЕРБ не се срина след протестите, изненада ли анализаторите?
– Мен не ме изненада. И Нова демокрация в Гърция запази своята подкрепа, въпреки че носеше немалка отговорност за хала на южната ни съседка. В Италия Берлускони след всякакъв вид гафове, компромати и провали пак запази относително добра кондиция. В България има достатъчно много привърженици на лявата и дясната идея, които застават зад основните политически сили вдясно и вляво. Има хора, които дори и дават крайно негативни оценки на управлението на ГЕРБ и на Бойко Борисов, ще гласуват за ГЕРБ, защото се боят от БСП. Огледално го има и обратното.
Значи ли това, че ГЕРБ вече се е превърнала в нормална партия вдясно с твърд електорат и прочие?
– Рано е да се каже. Има едни 20-25 на сто от българите, които са анти-БСП и не искат да виждат социалистите в управлението. В едни периоди те бяха хомогенни и бяха твърдият електорат на СДС, но СДС изчезна. В друг момент те се преместиха към НДСВ, което изглеждаше алтернатива на БСП. И НДСВ изчезна. В момента те са застанали зад ГЕРБ, защото няма друг конкурент вдясно. В първия момент, в който се появи такъв, те няма да са това, което са. Така че ГЕРБ все още не се е превърнала в нормална и стабилна дясна партия. Не сме видели тест дали тя ще оцелее. Такъв би бил нейното пребиваване в опозиция – т.е. скъсването на връзката й с властта.
Успя ли БСП да се възползва от ситуацията в страната по най-добрия за нея начин? Иска ми се да свържем този въпрос и с темата доколко лявата вълна е актуална в Европа след Франсоа Оланд и проблемите му.
– Има едно олевяване на голяма част от населението поради трансформацията на икономическата в социална криза. Само че това олевяване може да бъде яхнато и от популистки движения и партии. И при задълбочена криза като че ли е по-вероятно това да се случи. Партиите на традиционната левица по мое усещане все още нямат своя убедителен отговор на този тип криза, която наблюдаваме в момента. Левицата още не е изработила своя инструментариум, своя икономическа политика за криза, която е глобална по своя обхват. Инструментариумът на левицата беше що- годе потребен в рамките на националната държава, но глобализацията на икономиката направи много от тези инструменти неработещи. Най-малкото защото отблъскват инвестиционния интерес.
Не че десницата е намерила убедителен отговор – тя също разчита на стария си инструментариум. Но очакванията бяха, че левицата ще намери или ще потърси, или ще изпробва някои мерки, а това не се наблюдава. Ако търсим нови политики или нетрадиционни мерки – тях ги има по-скоро в Латинска Америка, но те едва ли са приложими в Европейския съюз. Именно защото е съюз, а не обединение на национални държави. Така че лява вълна има, но от нея явно не се възползват традиционните партии. Някъде успяват нови леви движения като гръцката Сириза. Но и те са много млади и не ги виждаме в управлението, за да преценим дали са им работещи инструментите. Лесно е да си ляв в опозиция, изпитанието е да си в управлението.
Според вас оттеглянето на Доган ще окаже ли някакво влияние върху резултатите на ДПС на изборите?
– В този момент то едва ли ще се отрази. Не очаквам да има влияние и появата на новия политически субект на Касим Дал. Може би ДПС няма да постигне върхово постижение от типа на тези, които е имало по простата причина, че четири години е извън властта, което обикновено намалява капацитета. Може би ще има малко по-малко гласове, отколкото сме свикнали да има, но спадът няма да е от такъв мащаб, че да намали влиянието им. Ако някой очаква срутване на ДПС – това няма да се случи.
Повлияха ли по някакъв начин на професията ви правилата за социологическите изследвания, които бяха въведени в Изборния кодекс?
– Не. Аз не мисля, че те бяха добре обмислени и е безкрайно лесно да се заобиколят. Няма начин изследванията да бъдат проконтролирани. Не е нужно да творим норми, които няма как да се съблюдават.
Какви опити се правят за вътрешна саморегулация на гилдията? Има ли нужда социологията от реабилитация след скандала с онова изследване?
– Не. Преди всички избори е имало някакви предшестващи издания на същия този сюжет.
Но не е имало толкова открити скандали…
– Не е имало толкова медийно атрактивни скандали. Отдавам го на изнервеността на много агенции, които се борят за оцеляване. Не знам защо са решили, че неумелият пиар в медиите може да им помогне да си решат икономическите проблеми. Все пак има агенции, силно зависими от поръчките на пазара на електоралните изследвания. Но има други, за които 5-10 на сто са електорални изследвания и всичко останало е маркетинг. Те не залагат толкова много на заиграването с политическия пиар. Естествено, станалото е срамна страница. И беше правилен гневът на част от колегите, особено от академичната сфера, които се възмутиха, че този тип скандали налагат отпечатък върху цялата социология.
Но по-голямата част от агенциите спазват моралните норми и тези на изследователската практика. Имайте предвид, че 80 на сто от изследванията, които се правят, не са за публична информация. Информацията е собственост на поръчителя, а не на агенцията. Не всички агенции могат да си позволят сами да правят изследвания, за да могат след това да ги публикуват. Така че работата си тече, предизвикателствата остават – да прогнозираме точно. Когато има такива скандали, има форми на вътрешна регулация, има социологическа асоциация, асоциация на работещите в маркетинга и социалните изследвания. Ала истинският регулатор е пазарът.
