Продължаващата вече повече от два месеца правителствена криза в Италия може би най-после отива към своя край след номинирането на Енрико Лета от Демократическата партия за премиер. Четиридесет и шест годишният Лета вече е бил част от четири лявоцентристки кабинета през последните 15 години. Той е записан в историята и като най-младия италиански министър – в правителството на Масимо Д’Алема през 1998-а. Лета най-вероятно ще се опита да формира широка коалиция с участието на Демократическата партия, формацията Народ на свободата на бившия премиер Силвио Берлускони и Граждански избор – центристката група на сегашния министър-председател Марио Монти. Протестното движение Пет звезди на бившия комик Бепе Грило ще е официалната опозиция.
Лета е част от решението на новия-стар италиански президент Джорджо Наполитано. Последният изпълни обещанието си и само два дни след полагането на клетва приключи консултациите с политическите партии и възложи мандат за съставяне на ново правителство. Наполитано предпочете да заложи на Лета вместо на по-често спрягания бивш министър-председател Джулиано Амато. Той ще трябва да възстанови доверието в разединената политическа класа, неспособна да постигне съгласие по въпроса как да изведе от кризата третата по важност икономика на еврозоната.
Повече от два месеца дясноцентристката партия Народ на свободата на Силвио Берлускони и обявилото се срещу всички формации движение 5 звезди на комика Грило (и двете спечелили най-много проценти след Демократическата партия на изборите през февруари)не улесняват задачата за съставянето на кабинет по диаметрално противоположни причини. Първата от тези две сили смята, че всеки, очертаващ се като прекалено ляв и враждебно настроен към интересите на Берлускони кандидат за премиер, трябва да бъде елиминиран. Според втората, нито един кандидат, представляващ старата политическа класа, не е приемлив.
Не намалява и социалното безпокойство в обхванатата от рецесия страна. Според Италианския статистически институт 955 хиляди италиански семейства са без доходи и всичките им членове на трудоспособна възраст търсят работа. Разочарованието от политическите сили става все по-силно и расте убеждението, че е време ваканцията им да приключи и новите министри, независимо от това кой ще ги ръководи, да дадат бърз и конкретен отговор на проблемите.
