Българите сме упорито племе. Наумим ли си нещо, било то и глупаво, не се отказваме лесно. Надарени сме с достатъчно инат, за да не се отклоняваме от пътя, пък бил той и погрешен. По този начин преодоляваме толкова много трудности във всекидневието си, че на Запад ни гледат с отворени уста. Да се чудиш защо при това изобилие от качества ни куца усвояването на европейските фондове?
Пари има за всички и за всичко, казаха ни от Европа и ни подадоха торбите с милионите, без да подозират, че у нас такива суми се прибират или светкавично и тайно под масата, или по тромава и сложна процедура, изискваща огромни сили и нерви. Иначе желание не липсва. Малки и средни предприятия, безработни и служители, възрастни и младежи, нискоквалифицирани и работници без опит, работодатели и неправителствени организации – всички се наредиха на опашката за евросредства. Само че се оказаха крайно неподготвени, защото попълването на десетки лични данни в купчината документи е само капка в морето от бюрокрация
по пътя към желаното финансиране
Да вземем за пример схемата Отново на работа по оперативната програма Развитие на човешките ресурси, която се появи с амбицията хем да осигурява заетост на безработни детегледачки, хем да връща на работа жените в майчинство, за да не тежат на държавния бюджет. И независимо от интереса към нея досега са усвоени едва около 30% от предвидените средства.
Очаквах да бъде сложно, защото у нас нищо не е просто и лесно. Знаех, че ще чакам по опашки и ще се занимавам с купища хартия, но изобщо не бях подготвена да отсъствам от работата, на която току-що се бях върнала. Включването ми в програмата погълна не само цял месец от календара, но и
времето на цялото ми семейство
Да не говорим, че в бюрото по труда вече почти няма служител, който да не познава двегодишния ми син, защото през ден се разкарвахме дотам с детегледачката, обобщи тегобите си пред в. БАНКЕРЪ една от желаещите да се възползва от европарите за отглеждане на дете.
Обикновено първата крачка на всеки средноинтелигентен гражданин, който разполага с домашен интернет, е да провери каква информация може да открие по темата в мрежата, за да не се лута като муха без глава по институциите. Така разбрах – обяснява жената – че ръководител на програмата е Агенцията по заетостта, и веднага разгледах сайта й. С изненада установих, че там са качени всички необходими документи, които трябва да попълним не само аз и съпругът ми, но и жената, на която се бяхме спрели да гледа детето ни. Разпечатахме всичко, въведохме нужната информация и буквално за ден се сдобихме с останалите необходими неща, описани в заявлението за кандидатстване – копие от акта за раждане на детето и служебна бележка от работодателя или друг документ, удостоверяващ трудовия статус и на двамата родители.
Кандидатстването, както се казва, започва по мед и масло, докато семейството не стъпва в бюрото по труда.
Първият фалстарт е налице
защото се озовава на грешното място в неточното време. В заявлението за кандидатстване е посочено, че всички документи се подават в бюрото по труда по местоживеене на родителите, което в случая обслужва районите Лозенец и Триадица и се намира на ул. Луи Айер 34. Или поне така пише на официалната интернет страница на столичния район. На посочения адрес действително има схлупена барака, в която функционира нещо като общинска администрация, но любезна служителка обяснява, че структурата всъщност е филиал, а хората, които обслужват европейските програми, се намират (незнайно защо) в район Възраждане, точно до 18-о СОУ Уилям Гладстоун.
Фамилията се натоварва в семейния автомобил, за да пробва късмета си отново, но пак удря на камък. Елате утре, не мога да приема документите ви, тук съм по заместване, са първите думи, които чува. Оказва се, че единствената жена, която е в състояние да задейства процедурата по кандидатстване, отсъства, защото й се е родил внук. И в цялата общинска администрация няма друго компетентно лице, което да поеме работата й поне за ден. Кандидатстващото семейство все пак успява да убеди чиновничката поне да предаде документите на колежката си и ако има някакъв проблем, да се обадят по телефона. Позвъняването не закъснява и
сагата започва отначало
nbsp;
нищо че едва е започнала. По телефона жената разбира, че е попълнила заявление, което вече не е актуално, а предоставените документи са непълни, и трябва да се разходи за втори път до район Възраждане. Този път, за да получи истинските документи и точна информация какво да прави с тях. Така и не става ясно обаче защо на сайта на Агенцията по заетостта продължават да стоят стари книжа, както и защо служителката държи да я види лично, за да й подаде два листа хартия?
Народът трябва да се разкарва, за да може чиновникът да се чувства полезен, сподели впечатленията си и 58-годишната детегледачка, която от близо година всеки месец в определен ден и час удостоверява с подписа си в бюрото по труда, че не си е намерила работа. Така приключва първата седмица от ходенето по мъките за еврофинансиране.
Третото посещение беше единствено загуба на лично и служебно време, но поне видях как работи българската администрация на практика – продължава разказа си младата майка, решила да се възползва от европейската помощ. – Озовах се в стая с четири служителки и седнах на стол, от който не станах повече от 40 минути. Вдясно от мен две жени прозвъняваха работодатели, за да ги питат дали ще продължат да участват в европрограмата, по която бюрото по труда им осигурява хора, и се оказа, че от 25-ма кандидати само осем все още проявяват интерес. Вляво пък друга жена прехвърляше папки от едно бюро на друго и при всеки отдал се случай бълваше разкази за живота на семейството и близките си. Междувременно в стаята влизаха безработни, хора с увреждания и дребни бизнесмени, които също търсеха информация за европрограми, но чуваха лаконичното: Колежката я няма, елате утре. През това време чиновничката, която ме обслужваше, говори три пъти по телефона, преписа данните от заявлението в компютъра, след това излезе да свърши някаква друга работа за 10-ина минути, още толкова й отне да намери работещ ксерокс в сградата и накрая ми връчи да подпиша листче, на което пишеше, че сме одобрени за програмата.
Ура!, би си помислил всеки нормален човек, но в България
с един подпис нищо не приключва
nbsp;
Следващата стъпка е самата детегледачка да придвижи документите си, за да декларира готовност да се включи в програмата. Ако сте се спрели на конкретен човек, това е една формалност, но ако разчитате бюрото по труда да ви предложи кандидат, може да чакате и с месеци. Едно от изискванията, касаещи детегледачките, е те да са преминали специално обучение, след което получават европейски сертификат. Въпросният курс се организира от бюрото по труда и продължава не повече от три-четири дни, но не може да започне, преди да са се събрали минимум петима кандидати. За безработните детегледачки тази подробност сигурно не е проблем, но за майките, които са се върнали на работа, е допълнително затруднение. А и семейството може да не се хареса с предложената жена и тогава цялата процедура започва отначало. В подобна ситуация сигурно на мнозина се питат дали има смисъл да се минава през всичко това за 270 лв., колкото е всъщност помощта на държавата за наемането на детегледачка?
За решилите да стигнат докрай, следващата стъпка е майката да придружи детегледачката до бюрото по труда, в което е регистрирана тя, за да удостовери лично с подписа си, че е съгласна точно тази жена да се грижи за детето й. Никой обаче не бива да се учудва, ако
единствената служителка, която може да ви обслужи
точно в този ден е на инспекция. И че в администрация от стотици хора само един отговаря за европейските програми и само той е в състояние да придвижва необходимите документи. Това предполага, че трябва да се явите на следващия ден, отново с детето и детегледачката, за да разберете, че част от книжата, разпечатани от интернет страницата на Агенцията по заетостта, отново не са актуални.
Тогава им казах, че няма да мръдна от стаята, докато не бъда обслужена, дори това да означава да отсъствам от работа, споделя нашата позната. И ултиматумът свършва работа. За по-малко от час чиновниците намират принтер, разпечатват съответните бланки, попълват ги и цялото досие е изпратено за проверка. Седмица по-късно и почти месец след началото на процедурата детегледачката е официално назначена и може да започне работа. Оттам нататък е необходимо да се държите като работодател и да преглъщате всички дребни тегоби от
контакта с държавната администрация
На първо място е бавенето на плащанията. Когато държавата не преведе парите навреме, разходите, естествено, поемат родителите. Разписват се подробно и работните дни на наетата жена, отпуските и почивките. Всеки месец семейството е длъжно да уведомява бюрото по труда, че не е загубило работата си – със служебни бележки по пощата. Тези занимания, разбира се, са свързани с нови документи и административни спънки, защото няма как ангажиментите да се изпълнят по интернет например.
Накрая всичко приключва, когато свършат парите по програмата. По споменатата схема Отново на работа има осигурено финансиране до края на септември, след което си казвате Довиждане с детегледачката. Наистина, съществува реална възможност програмата да бъде удължена, но при политическото безвремие, в което се намира държавната управа, отварянето на нова схема със сигурност ще се забави. И тогава направените усилия се обезсмислят, защото пет-шест месеца нито решават проблемите с безработицата, нито помагат на жените в майчинство спокойно да се върнат на работа.
Сега си представете същия този сценарий за всяка една европейска програма и ще разберете защо в България така трудно се започва бизнес с пари от Брюксел и мъчително се откриват нови работни места.
