Пламен Бобоков е завършил математическа гимназия в гр. Русе, след което се дипломира в СУ Климент Охридски със специалност Право. В периода 1992-1993 г. е управител в Приста Oйл ООД, Русе. След трансформирането на фирмата в ЕАД е председател на управителния съвет. Заедно с брат си Атанас е съосновател на фондация Братя Бобокови, която се занимава с проучване и опазване на културно-историческото наследство. Пламен Бобоков е почетен консул на Украйна у нас и съосновател на Първия частен нумизматичен музей в България.
Сред личните му награди е призът за висш индустриален мениджмънт на Фондация Буров, присъден му през 2000 г., а през 2008-а е определен за Човек на годината в Украйна. С Приста Ойл е спечелил редица отличия като Международната награда за най-добро търговско име, Виена (1999 г.), Международно златно отличие за технология и качество (Франкфурт), Инвеститор №1 в автомобилната индустрия и Масло на годината, България (2009-а).
nbsp;
nbsp;
Г-н Бобоков, отразява ли се сегашната политическа обстановка в страната на българския бизнес?
nbsp;
– Разбира се, няма как да не влияе. Имиджът на една страна следва компаниите, където и да инвестират в чужбина. За съжаление обаче понякога се налага да скриваш откъде идваш, за да може да правиш по-успешен бизнес и за да има по-голямо доверие в теб. Малко са държавите, където името на България е добре прието.
Как си обяснявате това?
– С годините нехайство на редица правителства. От 10 ноември до наши дни няма никаква стратегия за имиджа на страната ни зад граница. Вместо да се разкриват посолства, да се назначават истински дипломати, които да представят България в най-добра светлина, почти навсякъде ситуацията е мисия Лондон. Освен това през последните десетина години с какво може да се похвалим? Технологичен пробив, индустрия, която сме изправили на крака? Напротив, това са години на унищожение. Много малко са нещата, които са създадени у нас, и дори те са затрупани от редица индустриални трупове.
Много представители на бизнеса се оплакват от държавата. Но имате ли рецепта какво всъщност трябва да се направи?
– Няма магическо решение на този въпрос. С години е рушен имиджът на нашата страна и ще отнеме много повече време да бъде възстановен. Но на първо място е необходимо да има последователност. Вече ви казах за дипломатите и търговските представители – сега те се назначават или защото са приятели и близки на дадени политици, или защото са се издънили и се налага временно да изчезнат от политическия небосклон. Ето това е абсурдно. Отделно трябва да сложим ред вътре в самата държава – не може образът ни да се асоциира само с най-високите нива на корупция в Европа, неработещи институции и дестинация за алкохолен и секстуризъм.
Добре, да говорим конкретно за необходимите промени. Смятате ли например, че данъчната среда е достатъчно адекватна за българските фирми, които искат да се развиват у нас?
– Данъците не бива да се променят – те са нещото, което наистина е уредено, както трябва. Не може да се работи в страна, в която законите се сменят през ден само защото на някого така му е хрумнало. Днес са тежки времена и дайте да увеличим данъците за богатите, пък утре ще дойдат хубави времена и ще ги намалим. А дали ще има добри времена и богати, от които да се вземат тези данъци? Има и още нещо. Много се говори за малкия и средния бизнес и той наистина е много важен, но гръбнакът на една икономика са големите компании – без значение държавни или частни. Те са остриетата на една икономика, те правят мостовете между държавите, изграждат бизнес стратегиите и увличат покрай себе, като подизпълнители, множество дребни и средни фирми.
Сериозен проблем за повечето български дружества от години е междуфирмената задлъжнялост. Компанията, която ръководите, има ли проблеми с контрагентите си?
– Междуфирмената задлъжнялост е голяма заплаха особено за малка икономика, каквато е нашата. Голяма вина за нея обаче носят и управляващите. Ще припомня само гениалната постъпка на един финансов министър, който реши да оправя бюджетния дефицит, като спре плащанията към частните фирми (бел. ред. – Симеон Дянков). По този начин ти реално фалираш компании – удряш както конкретната фирма, така и подизпълнителите й. Всичко се завърта в един порочен кръг – стига се до извънредни финансирания, които са скъпи, допълнително се увеличават разходите и край. Нито банката ще си получи парите, нито обектите ще бъдат завършени навреме, нито държавата ще има правилно изразходвани средства. Какво излиза – всички губят.
Според вас вижда ли се вече някакъв изход от кризата и кои сектори могат да помогнат на България да излезе по-бързо от рецесията?
– Ами тук отново стигаме до липсата на ясна държавна стратегия – какво точно ще развива и какво не. Няма как да стигнеш някъде, ако не знаеш къде искаш да отидеш. Безспорно стратегически сектор е селското стопанство, но да произвеждаме не само зърно, а всичко – плодове, зеленчуци… Необходимо е да има трайни насаждения, необходима е винарска индустрия, която изнемогва. Необходима ни е хранително-вкусова промишленост. Наложително е да се обърне внимание на сектори, които тотално изчезнаха. Какво става с производителите на агнешко месо, което е сред най-търсените деликатеси в света, че се налага да внасяме от чужбина? Туризмът също трябва да се развива активно. Но и за него почти нищо не се прави. А в конкретния случай е необходима суперактивна външна политика – да се търсят нови възможности, защото ние сме малка страна и повечето от големите икономики дори не знаят, че ни има на картата.
Да не забравяме и индустрията – фармация, химия, металообработване. Това са все отрасли, които трябва да се подпомагат да увеличават експорта и конкурентоспособността си. Необходимо е да се стремим към индустрии, които са с висока принадена стойност. Ето примерно имаше една делегация преди време, която отиде в САЩ да кани инвеститори във високи технологии да дойдат у нас. А ние имаме уникален завод в Годеч за светодиоди – единствен в цяла Източна Европа. Но никой на държавно ниво не се заинтересува с какво той би допринесъл за развитието на България, за икономиката, какви необятни възможности крие това производство. Много е трудно да наложиш един такъв хай-тек продукт на външните пазари, ако нямаш минимална подкрепа от собствената си държава.
Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм за някакъв див протекционизъм, но има много интелигентни начини да се насърчат българските компании, без да се накърняват общоевропейските принципи за свободна търговия.
Това препоръка към служебното правителство ли е?
– Всъщност това правителство е поредното доказателство, че в България има умни хора, които могат да работят добре, но много рядко или съвсем случайно стигат до властта. Гледа се винаги тясно партийно и без изключение в ущърб на националния интерес.
Приста Ойл, която ръководите, разполага с производствени мощности в България, Турция, Унгария и Узбекистан. Каква е формулата за успеха в тези нелеки за бизнеса времена?
– Отговорът на въпроса ви е работа, работа, работа и позитивно мислене. И ние сме имали тежки моменти, но винаги сме ги преодолявали и сме продължавали напред. В момента се намираме в силно възходяща позиция. Очакваме 2013-а да е една от най-добрите за Приста Ойл. Успяхме да преструктурираме компанията успешно. Успяхме да променим бизнес фокуса, като по този начин увеличихме или запазихме маржовете си и ликвидирахме ниши, в които работехме на загуба. Имаме много големи договори за износ, с потенциал за още по-голямо развитие, въвеждаме нови продукти, изпълняваме ясна маркетингова стратегия и последователна инвестиционна политика благодарение и на финансовата подкрепа на новите ни акционери – Asia Debt Management Capital, Hong Kong и ЕБВР. В най-скоро време ще обявим и още едно разширяване на нашия бизнес. Тази седмица инвестирахме 1.7 млн. евро в разширението и обновлението на завода ни за вазелин в Унгария – Bogdany Petrol. Изключително високите стандарти, които покрихме, ни отварят възможността да стъпим на най-скъпия пазар – западноевропейския, където са големите козметични компании. Очаквам ръст от 10-15% на бизнеса в Унгария и поне 100% увеличение на печалбата.
Как вървят плановете за изграждане на нов завод за рециклиране на отработили масла в Украйна?
– Първо, искам да уточня, че за инвестициите в рециклирането отговаря отделна компания – Приста ресайклинг. Тя не е директно корпоративно свързана с Приста Ойл. Със съжаление трябва да ви кажа, че инвестицията в Украйна се забавя, но не по наша вина. На практика по-важно от рециклирането е събирането на маслата, които вече са използвани. А за него е задължително участието на правителството – т.е. ние трябва да разчитаме на помощта на тази държава, ако тя иска да си реши съществуващия проблем. Преди две години имахме разговор с премиера Микола Азаров по въпроса и ясно се договорихме, че ако кабинетът им законодателно подкрепи нашата инициатива, ние ще направим инвестиция в един, два и дори три завода. Все още обаче нямаме гласувано постановлението, което ни е необходимо, за да преминем към конкретното строителство на рафинерията. Надявам се това да се случи скоро. Ако не се случи, ще е само за сметка на Украйна. Предложения на нас не ни липсват. Подобен завод строим в момента в Узбекистан и до края на годината ще го открием. Водим преговори и с партньори от Русия, Турция и Казахстан, които също са заинтересовани от въпросната технология. Но все пак ще е много жалко, ако не се реализира тази инвестиция в Украйна, защото аз обичам Украйна и искрено вярвам, че подобни проекти ще подобрят международния й имидж. Освен това законодателните промени, които сме предложили, са изцяло съобразени с европейските практики и европейското законодателство.
