Цените на българските книжа чукнаха нови (и поредни) рекорди. Инвеститорите бяха повлияни от по-добрите данни за състоянието на световната икономика, както и от нарасналите очаквания за по-скорошното съживяване на пазарите на труда. Оптимистичната вълна повиши цента на по-рисковите активи, сред които са държавните облигации на страните с рейтинг, по-нисък от този на Германия и САЩ, с какъвто са и нашите книжа. Цените им се повишиха, пренебрегвайки несигурността около предстоящите избори у нас, както и многобройните прогнози, че ни чака следизборна политическа криза. Тласък нагоре им даде и фактът, че с получените 900 млн. евро при падежа на глобалната ни евроблигационна емисия на 15 януари 2013, инвеститорите – местни и чуждестранни, са готови да платят все по-висока цена в стремежа си да се сдобият с български еврови книжа. Една от малкото им алтернативи е новата ни еврооблигация с падеж през юли 2017 година. Нека тук дебело да подчертая, че на аукциона за продажбата й не бяха допуснати български инвеститори, а те получиха близо 650 млн. евро на падежа на глобалната ни облигация на 15 януари. Именно те сега са основните й купувачи, притежаващи вече над 400 млн. евро номинална стойност от пуснатите в обращение общо 950 млн. евро, т.е. те вече притежават почти половината от първоначално емитираното количество.
Това са основните причини еврооблигацията ни с падеж юли 2017 г. да добави към цената си нови 35 цента за последната седмица, достигайки 110.15 евро за 100 номинал. Доходността й, естествено, се понижи от 1.8% до рекордно ниските 1.7% на годишна база, колкото е тя в момента.
Доходността и на деноминираната ни в долари глобална облигация с падеж януари 2015 г. вече е на още по-ниско ниво – 1.05% на годишна база. Седмица по-рано сделки се договаряха при 1.15% в резултат на засиленото търсене на доларови книжа, носещи по-голяма възвръщаемост на инвеститорите.
Цените и на търгуваните на вътрешния междубанков пазар държавни облигации се повишиха. В резултат на което възвръщаемостта им се понижи в резултат на обратнопропорционалната взаимовръзка цена/доходност.
Облигациите с падежи след 3, 4 и 5 години се договаряха при съответно 1.25%, 1.75% и 1.9% на годишна база. По-дългосрочните – 6-, 7- и 8-годишните вече се търгуват при 2.25, 2.7 и 2.9% годишна доходност. Сделките с най-дългосрочните книжа, тези с падежи след 9 и 10 години, се случваха при 3.1 и 3.25 процента.
На 22 април Българската народна банка проведе предвидения в емисионния календар на Министерството на финансите аукцион, на който пласира допълнително книжа с номинал 50 млн. лв. от емисия 300/2013, с падеж през януари 2018 година. Подадените от първичните дилъри поръчки за участие бяха за 162 млн. лв., осигурявайки повече от комфортния за министерството коефициент на покритие от 3.24 пъти. Съвсем закономерно, предвид огромния интерес към покупката й, достигнатата сега средна продажна цена е с 1.7 лв. по-висока спрямо тази на предишния аукцион, проведен месец по-рано. Сегашните 105 лв. за 100 номинал осигуряват доходност от едва 1.89% на годишна база, която е много по-ниска спрямо 2.28%, достигнати в края на месец март.
От началото на годината брутният размер на държавната емисия е увеличен с 260 млн. лв., без да се смятат шестмесечните бонове за 800 млн. лв., които бяха емитирани и ще имат падеж през тази година. Нека да не забравяме, че в емисионната политика е заложено за тази година да се пуснат в обращение книжа с номинална стойност 1 млрд. лв. нетно. Въпреки това до момента сме свидетели на непрестанно повишаване на цената на книжата, респективно на намаляване на доходността им. Основната причина за това се крие в необичайно продължаващото вече състояние на свръхликвидност на банковата ни система. Неслучайно вече четвърта поредна година лихвите по еднодневните междубанкови депозити са малко над 0 процента. За сегашния месец те са 0.02% на годишна база.
Петър Драмов, УниКредит Булбанк АД
