Великден чука на вратата. Цената на яйцата скача, а на всеки ъгъл продавачи ми тикат в ръцете разноцветни бои. Зайчета, кокошки и хартиени треви са другите аксесоари, от които се очаква да опазят духа на празника. Малкият ще се зарадва, казах си наум и купих поредния дългоух приятел за двегодишния си син. Лека-полека бях тотално завладяна от празничен ентусиазъм и след като преглътнах още 5-6 лв. за перлени бои (защото те не цапат, бързо изсъхват и цветовете направо греят, според рекламата на продавачката), се отнесох в света на предстоящия празник. Представих си цялото семейство накуп, суетнята около масата и печката, смеха на децата, оживените разговори на роднините … И, разбира се, боядисването на яйцата. Четири буркана с различни бои, а до тях две кори с бели яйца. Първото – червено. В съзнанието ми изведнъж изплуваха червените знамена в Южния парк? Второто – синьо. Сещам се за огромните сини екрани в зала Арена Армеец. Третото – зелено. Досущ като дръвчето на една друга партия… Що за асоциации правя? Мигом слязох от облаците и проясних погледа си. Отсреща ме гледаха политически лидери, красиво композирани на предизборните си плакати. Ужасно, помислих си – това или е професионално изкривяване, или има нещо генерално сбъркано в живота ни.
И как да няма, когато навръх светлия празник телевизии и радиа ще бълват лозунги колко важно е да сложиш х в някаква си бюлетина, за да бъдеш активен гражданин. Как да вземеш решение за кого да гласуваш, защото е недопустимо да бъдеш … безцветен. И понеже добрите идеи се раждали в диалог, а свободата на словото изисквала всеки да си каже думата, на патриаршеските песнопения навръх великия ден ще пригласят сухи политически дебати. И вместо икони и образи на светци ще срещаме сивите физиономии на бивши и бъдещи управници. Дано поне не ми се наложи да обяснявам на детето си, че усмихнатата кака, която му подава балон в парка, го прави не защото е празник, а защото някой й е платил да раздава въздух под налягане с тайната идея да спечели гласове на изборите. Стискам палци да не попаднем и на функционери, които тъпчат гербери на Цветница …
Що за ценностна система трябва да имаме, за да живеем живот, оцветен от някой друг? Вярно е, че сме зависими от политиката, но защо забравяме, че политиката също е зависима от нас? Държавата ни съществува заради всички граждани и въпреки властта. Затова напук на предизборната кампания в началото на следващия месец възнамерявам да избера християнските ценности. Ще отида на църква, а не на партиен уличен концерт. Ще слушам шегите на любимите си хора, а не лъжите на шепа бивши мазни депутати. Ще се облека в червено, но не заради партийна принадлежност. Ще играя с балони, но ще си ги купя сама. И ще гласувам! Защото имам мнение и искам то да бъде чуто. Властта трябва да знае, че животът ми е цветен, но не благодарение на политиците.
