Шестдесет и пет дни. Толкова продължи единството в ГЕРБ, след като партията, доскоро изглеждаща монолитна, се оттегли от властта. Добрите момчета се изпокараха и вече нищо няма да бъде същото. Сътрудничеството между Борисов, Цветанов и Мирослав Найденов приключи и законът за омертата вече не е в сила. Сигурно има и доста други, които биха разказали интересни неща…
Въпреки учудените физиономии на главните герои във филма трудно е да се приеме, че те не са имали едно наум за това, че в политиката хепиендът е рядко нещо…
Ваденето на мръсното бельо едва ли ще приключи дотук. В четвъртък бившият земеделски министър Мирослав Найденов довърши започнатото от приятеля си Емил Димитров, който разказал пред нотариус в чужбина тайни за бившето управление. След твърдението, че всички министри са били подслушвани, под въпрос е не просто политическото бъдеще на бившия вътрешен министър. Все по-несигурно изглежда бъдещето на партия ГЕРБ, която въпреки оставката и протестите изглеждаше, че бе успяла да стабилизира рейтинга си.
При всички съмнения, които може да има около личността на бившия земеделски министър, не може да се твърди, че той е бил аутсайдер в предишната власт.
Водовъртежът от събития изкарва на показ един непознат за мнозина Бойко Борисов. Такъв, който сляпо се е доверявал на Цветан Цветанов за всички кадрови решения в партията (по думите му Найденов бил кадрова грешка на ексвътрешния министър). Един Борисов, който само е демонстрирал, че държи нещата под контрол, но вероятно грешал сериозно в преценката си. През целия си мандат той стоеше зад неотдавна разжалвания Симеон Дянков, обвинения Мирослав Найденов и тежко заподозрения Цветан Цветанов. Един Борисов, който едва ли ще се извини за вътрешния ресор, ако обвиненията за подслушване бъдат доказани – така, както не намери сили да признае грешките във финансовата политика. А в случай че Цветановгейт се потвърди, на него просто не би му останало кого другиго да обвинява.
Нужно ли е да повтаряме и всички аргументи, че е много малко вероятно МВР да е подслушвало членове на бившия кабинет без знанието на експремиера?
В една голяма част от мандата на ГЕРБ за СРС-тата, използвани за слушане на министри, се говореше под сурдинка. През 2011 г. тогавашният регионален министър Росен Плевнелиев заяви в интервю, че не го притеснява, ако го подслушват. Аз нямам притеснения от това, което говоря по телефона. Имам притеснения от тези толкова много хора в тая държава, които принадлежат с мисленето си към миналото… Малко преди оповестяването на служебното правителство през март тази година пък Цветан Цветанов сподели следното интересно наблюдение за начина, по който се формира кабинетът: Определени икономически кръгове лансират определени кандидати. Има хора, които се обаждат и дискутират. Стягат се 10-15 имена за министър на вътрешните работи. Тогава никой не повдигна въпроса откъде той е знаел кои хора какво говорят.
Ударът, нанесен върху бившите управляващи от Найденов, беше толкова силен, че принуди Бойко Борисов да прекрати за малко доброволното си медийно самоизгнание и да коментира случая (в сряда Ройтерс също публикува интервю с него). Проговарянето на Найденов, който също не попада сред хората, за които се предполага, че не са спазвали стриктно закона, идва в крайно неподходящ момент за ГЕРБ. През изминалите седмици и президентът Плевнелиев започна все повече да страни от бившите управляващи и да оформя собствен стил на поведение.
Ако разкритията, макар и недоказани, продължат със същата интензивност, не е изключено резултатите на 12 май да бъдат изненада и за ГЕРБ, и за социолозите.
