Професор Бойко Коруков се дипломира в Медицинската академия в София през 1979-а, където впоследствие специализира хирургия. Завършва здравен мениджмънт във Франция. Работил е във военна болница в Никарагуа. След 1982-ра кариерата му е изцяло свързана със спешната хирургия. През 2005-а е избран за член на съвета на директорите на МБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ, а само година по-късно става изпълнителен директор на една от най-реномираните ни болници. Член е и на Пленума на Българското хирургическо дружество.
nbsp;
Професор Коруков, допадат ли ви политическите идеи за реформи в здравеопазването?
– Работата ни е много динамична, дори сега излизам от операционната зала. Затова още не съм отсял сериозните идеи за здравеопазването от голите предизборни обещания. Чърчил е казал, че най-много се лъже след лов и преди избори. Радващото е, че основните политически сили са единодушни за приемането на национална здравна карта. Трябва да се започне от въпросите, по които има единомислие.
Не е тайна, че парите за болниците са малко над милиард лева, а всяка седмица се отварят нови частни лечебни заведения. Има ли изход от тази ситуация?
– Дилемата е дали пазарът да определя търсенето и предлагането на здравни услуги,или държавата до известна степен е необходимо да го контролира. Чистият пазар в здравеопазването и в икономиката като цяло вече не дава толкова добри резултати. Затова в сектора задължително трябва да има регулатор. Иначе стигаме до парадокса, че сега в България съществуват над 400 болници. Абсурд на абсурдите, такова чудо по света няма. Икономистът Дейвид Спиноза твърди, че най-доброто качество на парите е тяхното количество. След като те са ограничени, огромният брой болници ще доведе ли до по-добро лечение? Ни най-малко, даже вървим назад.
В София, Пловдив, Варна и Бургас частните клиники никнат като гъби. Само в столицата те са над осемдесет и пет. Това е неефективно използване на националния капитал, на кадрите и апаратурата. В същото време региони като Девин остават без покритие. Новите болници пазаруват специалисти главно от университетските болници, като предлагат много по-добри заплати. Лекарите ни наистина ги заслужават, но така те обезкръвяват нас. Да, частниците имат добра организация на работа, финансирани и оборудвани са. Но те правят сравнителен подбор на пациентите. Най-тежките случаи и здравно неосигурените се прехвърлят към държавните болници.
Как можем да подобрим модела на финансиране на системата?
– Трябва да решим какво здравеопазване ще развиваме и тогава да го обвързваме с финансови параметри. Клиничните пътеки и диагностично-свързаните групи не бива да се противопоставят. Едното е алгоритъм за работа, другото е система за финансиране и отчитане на разходите. Ние вървим към диагностично свързаните групи, защото цяла Европа го прави. Необходими са от осем до десет години, за да подготвим нормативната уредба и да запознаем обществото с модела, както и да увеличим здравния бюджет. Системата е в крайно незадоволително състояние и хората искат автоматично да превключим на друга. Но дори да осигурим пари, не трябва да се заблуждаваме, че ще открием панацеята. Неотдавна ни посети делегация от Франция, където здравните услуги са на много високо ниво, но и те имат проблеми. Необходимо е да вземем най-доброто от световния опит.
Закъсняваме ли с въвеждането на здравната карта?
– Здравната карта е задължителен елемент, но преди нея се нуждаем от националната стратегия за здравеопазване. От дългогодишния си опит като мениджър се убедих, че проблемът е твърде комплициран и не може да бъде разрешен от партия, тройна или петорна коалиция, Министерството на здравеопазването или Министерския съвет. Наложително е основните политически сили да се съберат на кръгла маса и да приемат стратегия, подкрепена от всички. Имаме над 400 болници, но когато закрият три-четири от тях, хората настръхват. Това е така, тъй като разрушаваме старата къща, без да сме построили нова.
Адекватни ли са средствата, които ИСУЛ ще получи по здравна каса за 2013-а?
– След срещите на болничните директори с ръководството на НЗОК ни обещаха гъвкаво финансиране. Трудно се работи без ясни правила. В писмо до управителя на Столичната здравна каса обясних, че парите за лечение на онкоболни през 2013-а ни стигат едва за няколко месеца. През 2012-а по това перо получихме 6.5 млн. лв., а изразходвахме 8 млн. лв., и то след прецизно отсяване на пациентите. Имаме много повече желаещи да се лекуват в ИСУЛ, а липсва законова база, позволяваща ни да връщаме пациенти. Хората имат право на избор. Ако сме финансово подсигурени, можем да увеличим персонала и да разширим приема. Медикаментите ни са изключително скъпи. Изразходваме два пъти по-малко за лекарства във всички направления и хирургии, отколкото само за животоспасяващия херцептин, използван за лечение на рак на гърдата. За тази година касата ни отпуска 5 млн. лв. за лекарства, а нашите разчети са за четири пъти повече. Управителят на касата д-р Пламен Цеков ни каза да работим спокойно и дано да бъде така.
Нужни ли са официални регистри за качеството на болниците и за най-добрите лекари?
– Категорично съм за. Сега здравната ни система е насочена към количеството. Колегите говорят за просрочени задължения и финансов контрол. А къде са качествените показатели – процент на смъртност, използваемост и оборот на болничните легла, удовлетвореност на пациента? Те са най-важните и на Запад ги измерват с регистри. У нас направихме няколко класации за най-добрите болници. Лекарите гласуваха за най-добрите си колеги. Това са хубави инициативи. В ИСУЛ разработваме модел за атестация на персонала. Заплащането на всеки ще се определя от количеството и качеството на свършената работа.
Къде виждате мястото на Царица Йоана в подобен регистър?
– Алтернативата за нас е да сме сред водещите болници в страната. За 75-годишнината ни поставихме паметна плоча във фоайето на ИСУЛ. На нея е написано, че почти всички възлови медицински катедри са създадени при нас. Кардиохирургията на проф. Генчо Начев, анестезиологията, моята катедра по спешна хирургия, урологията, неврохирургията, онкологичния институт, катедрата по модерната лъчетерапия… Но конкуренцията вече е много силна, хората търсят специализирани клиники, в които да се оперират. От друга страна, ние имаме и допълнителни задачи, спъват ни ограничените прогнозни бюджети, които казват: работите дотук, останалото не го плащаме!. Все пак поддържаме върхово ниво и имаме стратегия за дългосрочно развитие. Ключово направление за нас е гастроентерологията – преди четири години напълно обновихме клиниката и сега имаме листа на чакащите за специалистите ни. Клиниката по метаболитни заболявания е единствена в България. Водещи сме в онкологията, до 80% от най-тежките онкозаболявания на уши, нос и гърло се оперират в ИСУЛ. Звеното ни от неврологията, приемащо инсултите, заедно с интензивната терапия, също са изключително натоварени. Порталът ни за бърза помощ обслужва към 25% от случаите в столицата. Само ние предлагаме спешна помощ за очните заболявания и уши, нос и гърло.
С новите ускорители за лъчелечение по-конкурентоспособни ли сте на частните онкологии?
– Планираме реновация на клиниките по химиотерапия и лъчетерапия и ще я завършим до края на 2013-а. Разполагаме с най-модерната машина за лъчетерапия в Източна Европа. Центърът ще бъде допълнен с още един уред от последно поколение. Ще декларираме на следващия здравен министър, че разполагаме с чудесна база и вече не е необходимо българите да ходят в Истанбул и да плащат огромни суми за лъчелечение. За последните години почти не сме получавали пари за ремонти от принципала ни – Министерството за здравеопазването, но сега имаме заложени, които ще допълним. Целта ни е да постигнем европейски стандарт на обслужване – по двама души с тоалетна във всяка стая. Неотдавна казах пред ръководството на касата и здравната комисия, че ако ни отпуснат повече средства, ИСУЛ ще удвои потока от пациенти в лъче- и химиотерапията. Имаме най-добрия линеен ускорител и е икономически задължително да го използваме денонощно. В същото време клиничната пътека е недофинансирана и губим, ако го правим. Нямаме право да искаме от пациентите да доплащат, което правят частните клиники. За лъчетерапия листата е запълнена за около месец напред, при колегите от онкологията се чака два месеца. Затова ни трябва допълнителен персонал.
Добрите лекари се насочват към частния сектор и чужбина. При вас така ли е?
– Кадрите не достигат в цялата страна и ИСУЛ не прави изключение. Липсват ни анестезиолози, патоанатоми, микробиолози. Патоанатомите останаха по-малко от 100 души, един хирург без анестезиолог не може да направи операция, вирусолозите в лабораториите намаляват драстично… Добър специалист се изгражда с шест години обучение и поне още толкова специализация. Държавата отделя към 200 000 лв. за обучението на медик, след което те заминават за чужбина. Трябва да ограничим процеса. Младите колеги търсят добри условия за работа с перспективи за развитие и финансово обезпечение. Необходимо е да спрем и с противопоставянето между лекари и пациенти. Едните не могат без другите. В България с далеч по-малко средства постигаме по-ниски нива на смъртност спрямо болниците в САЩ и Англия. Повечето ни специалисти са прехвърлили 50-те години, а младите бягат навън. Англичаните и испанците чакат с месеци за операции. У нас все още не е така, което е прекрасно.
Накъде тогава да продължим с реформата?
– Диагнозата е поставена – системата не харесва на никого. Трябва да изместим центъра й към пациента, като отчетем и интересите на работещите в нея. Но дори организираните и дисциплинирани германци реформират сектора над 20 години. Затова ни е нужна решителност. Световната здравна организация ни съветва да оставим около 150 болници. Представете си какво ще стане, ако с един замах закрием останалите 250? Ще последват протести на кметове и общини. А в малките градчета има болници, но липсват апаратура и лекари. Да, близките всеки ден ходят на свиждания. Но ако техният човек е на 100 км в болница с квалифицирани опитни кадри и съвременна апаратура, няма ли да са по-спокойни?
