Най-малкото, с което България може да се размине в края на този програмен период, е загубата на около 3 млрд. лв. от европейските пари. При това, ако се сбъдне оптимистичният сценарий и политическата криза у нас не се задълбочи. В противен случай според различни оценки парите, които ще връщаме на Брюксел, могат да достигнат 4.5-5 млрд. лв., или около една трета от общия бюджет на оперативните програми. Извън тези сметки е Програмата за развитие на селските райони, от която вече се простихме с няколко десетки милиона и при всички положения ще продължаваме да губим още.
За съжаление тази мрачна картинка не е извадена от нечия предизборна програма, а отразява самата реалност, за която кандидатите за власт никак не обичат да говорят. Истината до голяма степен ни бе съобщена от Европейската комисия в стратегическия й доклад за кохезионната политика, който бе публикуван преди седмица. От него се разбра, че по-зле от нас се представя единствено Румъния.
Впрочем, още в края на миналата година бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова призна, че половината от проектите, които се финансират с пари по програмата Регионално развитие, са рискови. Покрай настъпилата обаче впоследствие суматоха думите й съвсем се загубиха. А както можеше да се очаква, служебното правителство се държи сякаш не знае къде се намира и въобще не смее да говори за евросредствата. Само че официалните данни са налице и достатъчно красноречиво показват какво е положението.
Според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от еврофондовете към 22 април 2013-а реално разплатените суми по седемте оперативни програми са едва 5 965 078 675 лв., или 38.03% от общия им бюджет, който е близо 15.7 млрд. лева. В същото време през последните месеци управляващите допуснаха едно свръхдоговаряне на средства с идеята да се подсигурят, ако повече проекти се провалят. На практика бяха подписани контракти, за които реално няма налични пари и може да се наложи държавата да плаща от собствения си джоб. Днес става дума за
около 600 млн. лв. непокрити
от еврофондовете задължения на държавата, а до края на тази година (б.а. – когато изтича срокът за договаряне) сумата вероятно ще набъбне до 1.5 млрд. лева.
Общо взето, ситуацията е парадоксална – от една страна, плащанията хич не вървят, но от друга, одобряваме проекти далеч над възможностите си. А ако към това прибавим и мъглявите схеми за провеждане на обществените поръчки и мудните и некомпетентни бюрократи, кашата става пълна. Неслучайно Европейската комисия не дава добра оценка за изпълнението на нито една от оперативните програми, с изключение на Техническа помощ. Като най-рискови от гледна точна на загубата на пари са определени Околна средаи прехвалената от ГЕРБ Конкурентоспособност.
Определено
екопрограмата тъне в пълен батак
nbsp;
При нея забавянето е толкова огромно, че за наваксване и дума не може да става. Въпросът вече не е дали, а колко ще загубим. Засега по тази линия са усвоени едва 730 млн. лв. (20.9% от всичките 3.5 млрд. лева). Което е сериозен напредък в сравнение с април 2012-а, когато резултатът беше около 400 милиона, но дори и тези темпове да се запазят, едва ли ще успеем да разплатим и половината от наличните пари в края на програмния период.
Проблемът идва от това, че се работи по много малко от одобрените за финансиране проекти. Сред тях са тези за интегрираните водни цикли на Габрово и Враца, както и системата от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община. Общата им стойност е 620 млн. лв., но усвоените досега средства са съответно 39.5 млн., 32.1 млн. лв. и 62.8 млн. лева.
По договора за пречиствателната станция и ВиК мрежата на Костинброд, който е за близо 100 млн. лв., са платени под пет милиона. Същото е положението и в Поморие, чийто контракт е за 96 млн. лева. По ключовия проект за 95 млн. лв. – Събиране, пречистване и отвеждане на отпадъчни води от агломерация Несебър- Слънчев бряг – Равда, пък все още не е платен нито лев. Кръгла нула стои и срещу интегрирания воден цикъл на Ямбол. Неприятният списък продължава с водоснабдителната и канализационната система на Банско, където непокътнати стоят близо 90 млн. лв., в Радомир – 80 млн. лв., в Шумен и Видин – по 75 млн. лв., и т.н. Нелепото е, че в същото време сред първенците по усвоени средства – с 47.4 млн. лв., се нарежда и самото екоминистерство, като една трета от тези пари са отишли не за друго, а за допълнителни възнаграждения на служителите за добре свършената работа.
Независимо от усещането, че държавата като че ли най-сетне се вслуша в препоръките на бизнеса, като обеща значително да съкрати бюрокрацията и да улесни достъпа му до еврофондовете, програмата Конкурентоспособност също е в доста критично положение. По документи усвояването на средствата върви чудесно – досега са платени над 1.04 млрд. лв., или 45.93% от всичките 2.27 милиарда. По този показател тази програма дори се нарежда на първо място. Но в действителност
бизнесът е взел под 300 млн. лева
nbsp;
Драстичното разминаване идва от там, че в общата сума са включени и 682.5 млн. лв. по инструмента Джереми, които са усвоени от Европейския инвестиционен фонд и уж се отпускат към фирмите под формата на заеми. Те обаче никак не вървят, а и не са безвъзмездни. Още 16.5 млн. лв. са усвоени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а други близо 15 млн. са отишли в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Още по-неприятното е, че в доклада на Европейската комисия се посочватчетири ключови области, по които няма почти никакъв напредък. Става дума за научноизследователски проекти, такива за сътрудничество с изследователски институции, за създаването на работни места за иновации и за възобновяеми енергийни източници. Вярно, че анализите на европейските експерти отчитат само реално приключилите проекти, каквито в момента се броят на пръсти, но и няма как да очакваме кой знае какви резултати при малкото сключени договори.
Изключително зле върви и изпълнението на оперативната програма Административен капацитет. На фона на все по-явната некомпетентност сред чиновниците плащанията по нея направо пълзят. Очакванията са сега търговете за електронното правителство да раздвижат нещата, но истината е, че като цяло държавата не проявява голям интерес към модернизацията на структурите си.
При все че от Брюксел дават
слаба оценка за приноса
на програмата Човешки ресурсисрещу безработицата, платените суми по нея растат равномерно. От 384 млн. лв. в началото на 2012-а те вече са 924.5 милиона, което е почти 39% от бюджета. Две трети от тези пари обаче са подминали бизнеса и са отишли за различните програми на Министерството на образованието, младежта и науката, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане.
Сравнително добре се представя програмата Регионално развитие. Само от началото на годината платените по нея средства нараснаха с почти 10% – до 1.26 млрд. лв., което е 40.3 на сто от целия бюджет. Но в следващите месеци ще има далеч по-значителен ръст на плащанията, тъй като освен множеството нови пътни проекти, ще започне и изпълнението на договорите за модернизация на градския транспорт в София, Варна, Пловдив и Русе, които са за общо над 300 млн. лева.
Определено най-добре се представя програмата Транспорт. От последно място по разплатени пари през 2009-а днес тя е в челото с над 1.8 млрд. лева (45.9% от бюджета). Показателен е фактът, че около 668 млн. лв. от тях са били усвоени през 2011-а, а 829 млн. лв. – през 2012-а. За жалост трудно могат да се очакват толкова големи резултати и през тази година, тъй като основните инфраструктурни проекти вече са към привършване. Това е и причината за първите четири месеца да са разплатени само 81 млн. лева.
Иначе най-много средства – 815 млн. лв., е получила столичната общинска фирма Метрополитен, която изгражда подземната железница. На 15 ноември 2012-а дружеството получи одобрение и за финансиране на участъците от Цариградско шосе до Летище София и от ж.к. Младост 1 до Бизнес парка в Младост 4, чиято обща стойност е 469 млн. лева. Така че през следващите месеци постъпленията неминуемо ще се увеличават.
Другият голям пай от средствата по програма Транспорт – 458 млн. лв., са отишли за довършването на магистрала Тракия. На практика само тези два проекта формират около 70% от всички разплатени пари по нея. Други по-съществени плащания има за новите лотове на Марица – 111.5 млн. лв., както и за модернизацията на жп линията Пловдив-Бургас – близо 145.3 млн. лева. Именно с тези проекти, както и с реконструкцията на жп линията Пловдив-Септември и автомагистрала Струма, са свързани очакванията за още по-голям напредък на плащанията до края на годината. Но за одобрението на нови предложения по Транспорт не може да говорим, тъй като бюджетът на програмата вече е разпределен на 95 процента.
