Бедността не е порок, порок е нищетата, твърди Достоевски. А нищи, както знаем, са бедните духом. Такива недотам победоносни мисли ни налягат преди Великденските празници. И най-вече преди Гергьовден, обявен за празник на Българската армия. В деня след възкресението парадът щял да бъде живи мощи. Е, войската нямало да марширува с копия като това на светията победоносец, но техниката й не стига дори за отбраната на Сливница.
Парадът, казват, щял да бъде скромен – само с представителни блокове на военнослужещи от различните родове войски. Дано да им дадат поне по една винтовка и по един калашник, че да не са съвсем обезоръжени. Виж, при военачалниците отстъпление няма. Командващ парада ще е командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Константин Попов. Той ще разполага с въздушна армада от три вертолета Ми-17. Не че един парад има нужда от повече, но те явно са последните, с които армията разполага. Останалите не могат да отлепят земята, а ремонтите им тежат като воденичен камък на шията на военното ведомство. И на данъкоплатеца.
Този път нямало пари за тежката танкова и бронебойна техника. Провъзгласилата се за най-стара държава в Европа не може да си позволи един милион лева за гориво, с които да припомни бойната слава на предците и да повдигне духа на потомството. И как да си ги позволи тези един милион лева, като служебният премиер Марин Райков изтръска бюджета на военното ведомство с пет милиона с призива за подпомагане на бедните. Иначе бюджетът на това ведомство е като на полицейското – милиарден. Та нали довчера се вълнувахме от избора на нов изтребител за същите ВВС, които ще ни отсрамват на парада.
А хора на бившия военен министър Аню Ангелов твърдяха, че въпросният нов изтребител – като бюджетен напън и стратегически ход, бил съизмерим с втората атомна в Белене. Представяте ли си – единия ден държавата се тупа в гърдите, че има готовност и е крайно време да хвърли поне един милиард за самолети, а на другия едва изчегъртва бюджетната сметка на армията си, за да спасява бедните. И в тази светла празнична перспектива патриарх Неофит отслужва празничен водосвет на бойните знамена и на знамената светини. А охранените от спешната помощ бедни изоставят съмненията си в държавността и боеспособността на войската. И блажено замечтават за нови бойни подвизи.
Извън продължаващата вече трето десетилетие неяснота с кого ще се бием оттук нататък, след като загубихме студената война, цари пълно неведение. Както и по въпроса кой ще се бие под осветените от първия синодален старец знамена. Във всеки случай ентусиазъм у военните напълно липсва. Имат си хората проблеми с условията на труд и пенсиониране, съкращенията на поделения и личен състав, да не говорим за обичайните заеми и ипотеки. А все повече техни сънародници гледат с лошо око на двайсетте заплати накуп при пенсиониране. Питат се хората защо тези млади пенсионери взимат толкова пари, щом като нито са воювали, нито са строили, каквато практика имаше при социализма.
Така или иначе политическото ръководство на армията открито признава, че имиджът й е съвсем умрял и се нуждае от възкресение. Ама как да стане това, като пари няма, а върховният главнокомандващ Росен Плевнелиев никакъв го няма по военните въпроси. Отвсякъде му казват, че около него е пълно със съветници, подбрани според своето или на родата си тъмно комунистическото минало, но той от това не се плаши. Добре му е даже в тази компания, личи си. Тези хора бяха добре и преди, и сега. При Варшавския договор имаха обаче зад себе си армия, а сега имат НАТО.
А дефицитът на празничен оптимизъм става неконтролируем с оглед предизборната вакханалия. Кой от политклоуните на сцената става поне за чучело на пълководец?! И какво да е вдъхновението на бойците от преминаващите армейски блокове пред самодоволните и хищнически погледи на тези чучела?! Освен, разбира се, да изругаят по войнишки. И да си кажат за пореден път, че липсата на пари и въоръжение са дребна несгода пред наличието на подобни официални лица на трибуната.
