Български апарати ще изследват процеси в открития Космос, съобщи Българската академия на науката . На 19 април, на Международната космическа станция (МКС) бе монтирана наше съоръжение. То е създадено от Института за космически изследвания итехнологии към БАН, в сътрудничество с международен екип, и е разработвано в продължение на 10 години. Апаратурата е в състава на научен комплекс по Проекта ldquo;Обстановкаrdquo;, в който участват 7 държави ndash; Русия, България, Украйна, Швеция, Великобритания, Полша и Унгария.
Проектът и монтираната апаратура са предназначени за изследване на обстановката около орбиталната станция ndash; магнитните и електрическите полета, космическата плазма и електрическия потенциал на повърхността на станцията.
Монтирането на блоковете и антените на комплекса, от космонавтите на МКС, изискваше 6 часа работа в открития космос,съобщи проф. Петър Гецов, директор на ИКИТ към БАН.
Българската апаратура включва Сонда на Ленгмюр, с която се изследват параметрите на космическата плазма ndash; температура, плътност, и други.
Чрез сферичните датчици, които са монтирани на щанги отдалечени от станцията (които са ноу хау на Института за космически изследвания и технологии), се измерва електрическият потенциал на модулите на станцията, което е особено важно при стиковката на товарните и др. кораби, които идват и се скачват със станцията.
Получени са вече първите резултати, които са обнадеждаващи. Обработката им се извършва чрез унгарска апаратура и се изпраща до участниците в Проекта.
Отново на 19 април, от космодрума в Байконур, беше изстрелян научният космически спътник ldquo;Бион – Мrdquo;. На борда на биологичния спътник се намират мишки, гущери, охлюви и риби. Целта на експеримента е да се установи какви изменения ще протекат при животните на генетично ниво, по време на продължителен полет. На спътника, наред с множеството научна апаратура, са монтирани и четири български датчика, чиято цел ще бъде да измерват слънчевата радиация. Данните ще имат много важно значение, особено при дълговременни полети, какъвто ще бъде бъдещият полет до Марс. Дозиметрите също са разработени от учените от Института за космически изследвания и технологии към БАН.
