Според планове, които се дискутират в Брюксел, имигрантите от ЕС ще получават помощи за безработица от собствените си държави за по-дълъг период от време – стъпка, която трябва да успокои загрижеността от социалния туризъм. Помощите за безработни, плащани от родната страна на гражданин, търсещ работа в друга страна членка, следва да се удължат от сегашните задължителни три месеца до поне шест, предлага европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг.
Великобритания, Германия, Австрия и Холандия вече изпратиха писма до Европейската комисия с молба за преразглеждане на директивата за свободното движение на работна ръка в общността, докато нараства общественото безпокойство от ефекта на вътрешната миграция върху изнемогващата система за социално подпомагане. Реакцията на отделните членки на ЕС за удължаването на срока на помощите за безработица за собствените им граждани вероятно ще е смесена. Във Великобритания планът може да потуши разгорещения политически дебат за имиграцията и за последиците от евентуален приток на румънци и българи догодина, когато временните ограничения за движението на най-новите европейски граждани бъдат вдигнати.
Препоръката е част от по-широк пакет от инициативи, предназначени също така да разширят правата на хората и да отстранят пречките за прилагането им. Общо дванадесет предложения бяха направени след едногодишни консултации, включително и анкетирането на 12 000 европейци.
Европейската комисия смята, че държавите членки трябва да позволят на гражданите да запазят правото си на гласуване в родината си, ако са се преместили в чужбина. Практиката да се забранява на имигрантите да гласуват е посочена като пример за възпрепятстване на свободата на движение. Проучвания, правени в течение на десетилетие, показват, че правото на свободно движение се цени в общността повече от всяко друго право, въпреки че само 13.6 млн. души са решили да се преселят – или едва 3% от населението. Като цяло подобна миграция е донесла полза за европейската икономика. Съдейки по някои оценки, заради мобилността на работната ръка брутният вътрешен продукт на тези страни, които са били членки на ЕС преди разширяването му през 2004-а, се е увеличил с един процент.
