Няма да има скоро завод за боклук в столицата. Въпреки десетките обещания, че той ще бъде готов до края на 2015-а, това очевидно няма как да се случи. Не само защото в края на 2011-а Европейската комисия спря строежа. Тогава Брюксел поиска от Столичната община да преработи проекта за завода, а отделно и конкурсът за избор на изпълнител се проточи повече от очакваното. Преди седмица все пак той приключи. За победител бе избрано гръцкото обединение Актор и Хелектор, което предложи цена за изграждането на завода от 213.4 млн. лв., а за преработката на тон отпадък ще взема по 72.8 лева.
Другият класиран участник е консорциумът Садината 2012, в който влизат българската ПСТ холдинг, но водещият партньор е германската фирма Хохтийф. Обединението е предложило по-ниска оферта за самото строителство на завода от двете гръцки компании – 204.8 млн. лв., но иска по-висока цена за преработка на тон битови отпадъци – 86.9 лева. Офертите и на двамата класирани кандидати за изграждането на съоръжението обаче надхвърлят заложената от възложителя прогнозна стойност на завода, която е малко под 200 милиона. Според отстранени участници в търга това увеличение ще е за сметка на София, тъй като разликата над одобреното от Брюксел финансиране ще трябва да бъде заплатена от общината. За сметка на гражданите ще е и по-високата цена на тон преработен отпадък – годишно ще става дума за около 5 млн. лева.
В официалното съобщение на столичното кметство обаче четем: Класираният на първо място участник е предложил най-ниските разходи за експлоатация и обработка на отпадъците. Участникът е предложил по-висока стойност за строителство на завода, но е доказал чувствително по-ниски разходи за преработката на отпадъците.
Това решение обаче очевидно никак не се хареса на друг от мераклиите да изгради завода – консорциума ВСМ-СПХ (сдружение между българската Строително-предприемачески холдинг и испанската Валориза Сервиос Медиоамбенталес). Тази компания вече внесе обжалването си в съда. Консорциумът беше сред петимата участници, допуснати до отварянето на ценовите оферти в търга за проектиране и строителство на завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF гориво. Той предложи най-ниска цена за самото строителство на завода – 162.6 млн. лв., и индикативна стойност за преработка на тон отпадък от 58.7 лева. Въпреки това беше отстранен от класирането с аргумента, че ценовото предложение не е представено в съответствие с изискванията по процедурата. По същата причина бе прекратено и участието на други двама от допуснатите до отварянето на ценовите оферти пет участници – консорциумите МБТ – София 2012 (сдружение от българската Микс констракшън и германската Егерсман) и Еурека – ГБС (в която участва Главболгарстрой в съдружие с италианска компания).
Реално погледнато, този конкурс буди доста въпроси, тъй като от единадесет участници в процедурата първо останаха само двама – тези с най-високите оферти, коментираха от българско-испанското обединение. Неговите представители са категорични, че освен пред българската Комисия за защита на конкуренцията те ще обжалват процедурата и в Брюксел.
Директорът на Корпоративно развитие в обслужващия участник – Строително-предприемачески холдинг Стоян Минков, е категоричен, че ако общината бе избрала тях за същите пари, които ще плати на гърците, холдингът щял да построи два завода, които да работят 20 години. Според него по-скъпите с 42-50 млн. лв. технологии от експлоатационна гледна точка излизали по-скъпи с 4.7 до 9.4 млн. лв. на година. При експлоатационен живот на съоръжението от 20 години, колкото изисква възложителят, пресмята Минков, става дума за оскъпяване от 136 -238 млн. лв., което е равно на още един нов завод.
Дали всички тези аргументи ще провалят окончателно процедурата е въпрос, който ще решат магистратите.
На този етап другите кандидати, които бяха отстранени, не са обявили, че ще обжалват. Някои от тях обаче все още мислят по въпроса. Такъв е случаят с Геотехмин, който е партньор в обединение МБТ – София 2012. Те ще вземат решение ще обжалват ли, или не след съгласуване с останалите участници в обединението. Консорциумът, в който партньор е френската Воше, беше отстранен още на ниво техническо предложение.
Не му върви на столичния завод за боклук. Нека припомним, че за неговото изграждане се говори още от 2007 година. Две години по-късно беше обявена и първата процедура за избор на изпълнител. Тогава участие в нея взеха девет обединения, а за изпълнител беше избран консорциум между българската фирма Станилов и германската Хайлит Умвелтехник. До договор така и не се стигна, тъй като Европейската комисия спря процедурата и поиска да бъде преработен проектът. Новият му вариант беше изпратен за одобрение през ноември 2011 година. В края на февруари миналата година най-сетне Брюксел го одобри и започна процедурата за сегашния конкурс.
Срокът за изпълнение на проекта е тридесет и един месеца и трябваше да завърши до средата на 2015-а, за да може до края на същата година да приключат всички процедури по одита и финалните плащания по проекта. Простата сметка показва, че става дума за тридесет и два месеца. Самата процедура по обжалването пък в най-добрия случай ще бъде три месеца. С други думи, за изпълнение на проекта ще останат в най-добрия случай двадесет и девет месеца. Според загубилата компания при това положение изпълнението му е доста рисковано.
