За половин век видях: раждането на дете, самоубийството на жена и последния дъх на баща ми в огледало. Нищо вече не може да ме учуди. Знам, че кокошката, като пльокне яйце с размер S, се скъсва да кудкудяка, а кравата, като роди 50 кг теле, си мълчи. Знам още, че животът е като стълба в кокошарник – къс и осран. Знам и че простотията е като смъртта – мъртвият нищо не усеща, но-о-о-о… околните страдат.
Това, последното, пак ме сети за Бойко. Слушам го вече осем години. Накрая започнах да не виждам никакви отклонения у него, а се втренчих в себе си. И започнах да се съмнявам, че лампичката не угасва, като се затвори вратата на хладилника.
Неговата непринуденост го направи член на много семейства. И на моето. Затова си позволявам да отправя задочни предложения за негови министри в бъдещия кабинет. Който, както Бойко каза, няма никакво бъдеще.
Безспорен строителен министър – Лиляна Павлова. Жена блян и морален стимул за здрав труд за всеки строител на магистрали. Да обърне внимание обаче, че 210 км от Тракия са без бензиностанции вече второ лято. Двеста километра са една трета резервоар, обаче другият – пикочният, ако се разплиска? Два часа тоалетна няма. Та, г-жо Павлова, химическите тоалетни, които сте купили, са добро решение, обаче вече им крадат чиниите, така че трябва да ги потопите в бетонни корита.
Европейски министър – Томислав Дончев. Равновесен и некреслив – мъжкар. Икономист и философ, габровец и ергенин – все характеристики за притегляне на европари. Четиринадесети октомври 2012-а за него мина без венчило, но след като за втори път го отзоват от пост, който а-ха да заеме, да се надяваме, че политиката ще отстъпи време за радостен ритуал за другата жена в живота му – Светлана.
Финансов министър – Владислав Горанов. Човекът, който през цялата си предизборна кампания не каза нито едно число, защото думите за повишаване на доходите отлитат, а мисълта за тях остава.
Земеделското министерство да стане министерство на животновъдството с министър Станислав Ковачев. Това е онзи, дето докара 60 прасета пред парламента в подкрепа на Бойко при оставката му и каза: Бойко Борисов е символ на тези прасенца. А после фотографите ориентираха дежурните си редактори в снимките така: Бойко Борисов с прасета, той е третият от ляво на дясно.
Мегаминистерство на икономиката, енергетиката, туризма, регионалното развитие и голфа. Ха сега де, кой да го оглави? Мислил съм по въпроса. Това ведомство ще е балтон, шит по намерено копче. Но кой? Валентин Златев, разбира се, защото познава отблизо всеки ресор и маа карти с премиера.
Министерство на вътрешните работи и образованието, както е в Германия. Министър – д-р Николай Михайлов, психиатър и магистър по теология. Номиниран заради думите: Глупав е народ, който не вижда връзката между бедността, мизерията и подслушването. Елитът знае, че този суверен не санкционира такова поведение, иска чорба. А за президента Плевнелиев психотерапевтът Михайлов търси помощ от приятел – Марк Твен: Добър човек, в лошия смисъл на думата.
Цветан Цветанов – министър на културата. Пардон, на физкултурата. Номинацията е заради трапеца на смъртта с палетата бюлетини и петорния аксел с апартаментите.
Министър на здравеопазването – някой от разклона.
На добър час на новото Бойково правителство! Да, точно за час става въпрос.
Чавдар Цолов,
социален антрополог
