Заявеното от ГЕРБ намерение да искат касиране на парламентарните избори би било добра политическа маневра, ако зад нея не стояха страхът, ядът и типичната детинска сръдня на Бойко Борисов. Практическата реализация на това намерение обаче е друго нещо. Доколкото Борисов може да бъде разбран, партията му ще сезира Конституционния съд с искане изборните резултати да бъдат касирани, но ако той не се произнесе положително до връчването на мандат на ГЕРБ, те ще предложат правителство на малцинството.
Първият въпрос е може ли да бъдат оспорени изборите като цяло? Член 66 на конституцията наистина дава възможност законността на изборите да бъде оспорена, но не внася яснота дали може да се оспорва целият вот. Чл.12, ал.1, т.8 казва по-скоро обратното: Конституционният съд се произнася по спорове за законността на избора на народен представител.
Изборният кодекс пък залага и на двата варианта. Според неговия чл.264, ал.1 недоволните могат да оспорят законността на изборите за народни представители или избора на народен представител. Разликата е съществена. Ако ГЕРБ искат да катурнат целия вот, трябва да докажат големи, многобройни и фрапантни нарушения. Ако пък тръгнат да го бутат чрез оспорване избора на отделни депутати от други политически сили, ще затънат в още по-тежка изолация.
Вторият въпрос е ще намерят ли ГЕРБ достъп до Конституционния съд? Съгласно чл.150 на конституцията Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Ръководствата на партии и коалиции може да се обърнат към тях в 7-дневен срок, за да стигне искането им до Конституционния съд. Президентът Росен Плевнелиев и главният прокурор Сотир Цацаров бяха категорични да не ги търсят за това. Служебният премиер Марин Райков също едва ли ще рискува с подобен ход само за да угоди на детинщините Борисови. Върховните съдилища пък са крайно неподходящи както заради номенклатурния състав на съдиите, така и с оглед компетенциите им да искат тълкуване във връзка с чисто правни проблеми.
Остава възможността искането за касиране на парламентарния вот да бъде направено от минимум 48 избрани вече депутати. Това може обаче да стане едва след като те положат клетва и Народното събрание бъде сформирано. На практика те са единствената пряко засегната страна, която има право на директен достъп до Конституционния съд. Но не защото са избрани за депутати (което си е успех), а понеже лидерът им е наредил да са недоволни от този успех. Ако се стигне дотам, резилът им ще е пълен – първо се кълнат, а после хвървят клетвата си в кошчето, защото оспорват легитимния си избор.
Опираме до аргументите. Единственият изказал се тези дни бивш конституционен съдия, който твърди, че има основание за касиране на изборите, е Георги Марков. С оглед екстремните полети на мисълта му по много въпроси на него не може да му се вярва. За него ГЕРБ имали пълни основания да искат касиране на изборите заради пропагандата срещу тях в предизборния ден. Всички били срещу тях, плашейки дори с държавен преврат, което ужасило избирателите. А ако Конституционният съд кажел, че може да има предизборна агитация и пропаганда в изборния и преди изборния ден, от следващите избори сме щели да бъдем свидетели на страхотни изпълнения – митинги, нападки, шествия и други политически клоунади и така изборите у нас съвсем ще се окарикатурят.
Марков явно сам не си вярва. Твърдейки, че българските конституционни съдии нито са слепи, нито са глухи, той се съмнява, че ще касират изборите заради съотношението на силите в съда. Нещата не изглеждали никак добре, понеже ГЕРБ и глупостта на старата десница не позволиха на човек като Петър Стоянов да стане председател на Конституционния съд. (Де го биеш, де се пука!)
Бившата членка на съда Емилия Друмева пък обаче предупреди, че не всяко нарушение води непременно до обявяване на изборите за незаконни, а ексдепутатът и бивш председател на Народното събрание Огнян Герджиков е категоричен, че сериозни нарушения няма.
Друг бивш конституционен съдия, Димитър Гочев, пък съвсем охлади ентусиазма на ГЕРБ с оценката, че единствено възможната санкция за нарушенията е глоба по Изборния кодекс. За касиране трябвало да се докаже пряка и прецизна връзка между нарушението и избора. Тоест, че той е променен в резултат на това нарушение. А костинбродските бюлетини изобщо не стигнаха до избирателните секции и от ЦИК са категорични, че няма никакви законови основания за налагане на санкции за нарушения в деня за размисъл. Изборният кодекс изрично казва що е агитация- призив да се гласува в подкрепа на една или друга политическа сила. Такъв призив никой не е отправял, прокуратурата просто си свърши работата.
В крайна сметка Борисов направи това, което обичайно прави – ефектно перчене с единствената цел да се хареса на електората. А той, електоратът, си пада по такива пози, нищо че според лидера на ГЕРБ е най-образован, най-млад и се гражданее. Пък и при новата коалиция, която се готвят да му натресат, Бойковият бабаитлък му се струва приемлив.
