Людмил Георгиев е професор по социална, етническа и политическа психология в СУ Св. Климент Охридски, доктор по социология и психология. Автор на десетки публицистични и научни статии и студии, а също и на седем книги. Чете лекции по етническа, политическа и екзистенциална психология и психология на религиите.
Проф. Георгиев, какъв е вашият прочит на изборите?
– Вотът беше уникален, защото в резултат за пръв път в парламента влязоха само четирите основни разклонения на бившата комунистическа партия и на Държавна сигурност, без подгряващи формации. Повече от 23 години основната битка се води между 1-во и 2-ро главно управление на ДС и между тях двете и 6-о управление на ДС. Това е задкулисието, в което всички се страхуват да надникнат, а са вперили поглед само във видимата част на противостоенето. В ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака като публични формации, но те са всъщност партийното представителство на олигархията и тайните служби. Само като пример – не може обикновена мутра от СИК като Бойко Борисов да стане премиер на България без генералите от Държавна сигурност и съгласието на другите партийни лидери.
Имайки предвид тъкмо този програмиран начин на правенето на политика в България чрез диктата на бившите служби, се сещам, че репликата на Авраам Ноам Чомски за изборите като израз на всеобщо фантазиране на масите, че от тях зависи нещо сякаш е изказана за нашата страна в сегашните условия. Очевидно е, че тези условия, самата политическа система не могат да се променят отвътре, по установения от самата нея ред. Това е във възможностите само и единствено на улицата, ако някога народът узрее за тази необходимост.
Атака увеличи броя на депутатите си, НФСБ за малко да влезе в парламента, а ВМРО получи близо 2 процента. С какво си обяснявате възхода на националистическите и екстремистките партии?
– В началото на прехода службите не допуснаха БКП да се раздели на две направления – социалдемократическо и комунистическо. Мисля, че това е една от многото драми на прехода, в който липсва и автентично лявото, и автентично дясното. Партиите, за които ме питате, имат толкова общо с национализма, колкото аз с космонавтиката. Техният възход се дължи на отсъствието на истинска лява формация. Реториката и на Атака, и на НФСБ, и на ВМРО беше изцяло лява, в определен смисъл и крайно лява. Те попълват онзи вакуум, който съществува в партийната действителност. Огромна част от българските избиратели са с леви убеждения, а когато няма автентична лява партия, е естествено използващите подобно говорене да разширяват електората си. Те говорят за национализация на ЕРП-тата, за драстично повишаване на заплатите и пенсиите. Това иска да чуе въпросният избирател, а не фашистки лозунги. Такива и не чухме на тези избори.
Според данните на ЦИК ДПС е изгубило около 200 хил. гласа спрямо 2009 година. На какво го отдавате?
– По-точно изгуби над 300 хил., а ако прибавим купените ромски гласове, ще се окажат и повече. Допреди години все пак имаше някаква идея и кауза. В момента тотално властва корпоративният интерес, базиран на отношения в едно акционерно дружество – типична формация на олигархията и службите, подобна на ГЕРБ, БСП и Атака.
Смяната на ръководството не промени ли поне малко ситуацията?
– По време на тази кампания наблюдавах ужасяващи неща. Имаше невероятен натиск на местните дерибеи, на кметовете към населението. Знаете, че в листите ДПС има 17 души с досиета в Държавна сигурност и по този показател е безспорен лидер. Огромните нарушения на тези избори бяха направени именно от ГЕРБ и ДПС, включително и купуването на ромски гласове. Кметовете назначаваха хора за две седмици по линия на програмите за трудовата заетост. Сега, след изборите, те вероятно вече са ги уволнили. Имаше и побоища над хора от коалицията Свобода и достойнство. За първи път бяха хванати и търговци на гласове – във Враца беше арестуван човек на ДПС и бе доказано, че има списък с 10 хил. души, готови за купуване. Във Варна бяха арестувани хора със списъци и 100 000 лева. Това са само част от примерите.
Имам чувството, че 23 години българските турци и мюсюлмани не са разбрали, че 10 ноември 1989 г. се е случил. Те са преминали от еднопартийния диктат на БКП към еднопартийния диктат на ДПС. Не разбирам и с какво лице Лютви Местан говори за права и свободи, след като това население е буквално мачкано от една партия, която претендира да е либерална и е член на Европейския либерален алианс. Но това е поредният абсурд на българската политическа действителност. Подобието на партия ГЕРБ пък е член на ЕНП.
Очакваше се партията на Касим Дал да получи по-голяма подкрепа. Коалицията им с НДСВ обаче получи малко повече от процент и половина. Каква според вас е причината за ниския резултат?
– Много са. Може би основната е, че партията се регистрира едва на 27 март и почти нямаше време да стане разпознаваема, особено в коалиция с НДСВ. Друга причина е натискът – хората просто се страхуват от заплахите на дерибеите и кметовете. Оказа се, че хиляди хора, потенциални избиратели на НПСД, не гласуваха за ДПС, но и не излязоха да гласуват изобщо.
В нощта на изборите Волен Сидеров заяви, че държавната администрация в Турция е инструктирала хората да гласуват за партията на Касим Дал. С оглед на крайните резултати допускате ли, че в това може да има нещо вярно?
– За инструкции към изселниците в Турция ми се струва твърде пресилено. Бих казал, че дори и турската държавна администрация не може да им заповяда как да гласуват. Всъщност резултатите от изборите доказват абсурда на тази теза. За съжаление, подобно и на останалите български избиратели, те гласуват на принципа на футболните агитки – може и да са лоши нашите футболисти, но са си наши, това е нашият отбор, който винаги подкрепяме.
Каква беше ролята на ГЕРБ за създаването на НП Свобода и достойнство? Може ли да се говори за подкрепа от страна на Борисов за партията, за да се разбие монополът на ДПС?
– Никаква. Това не са СДС или партиите вдясно, които Цветанов и ГЕРБ могат да манипулират или дори да унищожат. Това беше бунт на хората в ДПС срещу лъжата, която стана очевидна, след като Касим Дал внесе единствения работещ Закон за досиетата на агентите и служителите на Държавна сигурност, който направихме всички ние – екипът и неговите приятели. Когато за първи път прочетохме досието на Доган и видяхме ужасяващите му предателства, възмущението ни беше огромно. Впоследствие се оказа, че около 90% от върхушката на ДПС са били агенти и са правели същото – предавали са собствените си хора. Аз напуснах сам, но останалите бяха изключени, защото мислеха, че нещата могат да се променят отвътре. Странно ми звучи, че ГЕРБ искал да унищожи ДПС, особено сега, когато се водят преговори за съвместно управление.
Знаете ли нещо повече за разговорите между ГЕРБ и ДПС за следващото правителство?
– Познавайки Доган, за него и съюз с дявола не би бил проблем, само и само да се захранва отново апаратът на ДПС. Защото жизнените сили идват от местните дерибеи, чиято единствена задача е да мачкат хората, да ги оставят бедни и неосведомени, за да гласуват за ДПС. Разбира се, коалиция между ГЕРБ и ДПС ще дойде в повече на Лютви Местан, защото лозунгът, под който той водеше кампанията, беше Гласувате за Касим Дал – получавате Бойко Борисов. Ако сега ДПС се съюзи с ГЕРБ, цялата тази лъжлива конструкция ще рухне.
Какво имаше предвид Лютви Местан, като каза, че ДПС ще работи за разкъсване на обръчите от фирми около партиите?
– Той припомни фразата на Доган, която журналистите навремето използваха срещу самия него. Но Доган беше прав, ако искаме да бъдем обективни, защото всяка партия на статуквото и прехода има обръчи от фирми. Местан пренася едно утвърдено отношение спрямо ДПС отново към всички партии. Че Котараците на ГЕРБ да не би да са квадрат от фирми? Вероятно те са по-ужасяващ обръч от всички, които са съществували до момента. Имам предвид и Орион, и Олимп – всички имат обръчи и Марин Райков е прав, че не трябва да се правят на морални девственици.
Какво мислите за случая с допълнително напечатаните 350 хил. бюлетини?
– Преди две години на президентските избори беше същото. От секциите бюлетините се слагат в чували, товарят се в автобусите с полицейска охрана, там се заменят с другите, с предварително приготвените бюлетини. Що се отнася до протоколите – или самият протокол се подменя, или се купуват ръководствата на СИК. Схемата е брилянтна. Към 100 млн. лв. е субсидията на ГЕРБ за тези години, а обръчите от фирми внасят допълнително в черните каси. Всичко това представлява огромен финансов ресурс.
За мен искането за касиране на тези избори щеше да е критерий за политическо мъжество и морал, ако беше поискано от всяка друга формация, но не и от ГЕРБ. Защото вотът изобилстваше от нарушения, фалшификации и особено от купуване на гласове, най-вече от ГЕРБ и ДПС. Парадоксът, че БСП признава тези избори, независимо от уговорките за състоянието на държавата, означава, че се признават фалшификациите и продажбите на гласове. Ако лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев беше направил подобно изявление, това щеше да е съвършено различна символика, знак пред демократичната общност в света, че се иска тотална промяна в начина на правене на избори в България. В устата на Борисов подобна претенция буди само смях и зле прикрито съжаление както в Брюксел и Москва, така и във Вашингтон.
С какво се занимавате в момента – освен че следите темите, за които говорихме?
– Излезе моята трилогия, която подготвям от години – Критика на етнонационалния рационализъм, Критика на политическия рационализъм и Критика на историческия рационализъм. В нея съм представил моя подход в психологията, наречен критическа психология, който се базира на принципите на Кантовата критическа философия. Понеже обемът е около 1000 страници, сега я съкращавам, за да бъде преведена и публикувана в чужбина. Моят свят са Софийският университет, студентите и книгите, но заради морални ангажименти към моите приятели съм принуден да се занимавам с такава глупост, каквато е сегашната българска политика. Следващият ми проект е Критическата психология на българската история, в която ще има доста интересни неща, включително и психологически прочит на съвременната част от тази история. Още преди години обещах на покойните ми учители и приятели проф. Минчо Семов и проф. Николай Генчев да я напиша и започвам това лято. Би било много по-добре да се твори в една нормална ситуация, но какво да се прави? Човек не си избира времето и родината, в които живее. И които обича, разбира се.
