Оперативната програма Развитие на човешките ресурси е сред отличниците като договорени средства, но е в класацията на двойкаджиите по реално разплатени суми. Актуалната справка за изпълнението й към 1 април 2013-а показва, че по нея са договорени 2.37 млрд. лв. от максимално възможните за сегашния период 1.89 млрд., като в същото време са изплатени проекти за едва 936 млн. лева. По някои от схемите на програмата се изсипват повече средства, отколкото са необходими, а кандидатите с добри проекти са малко. По други пък има наплив, но липсва достатъчно финансиране.
За да ускори процеса на усвояване на парите, служебното ръководство на Министерството на труда и социалната политика предложи на Комитета за наблюдение по Развитие на човешките ресурси 30.5 млн. лв., спестени от приключили, прекратени и преоценени проекти, да бъдат пренасочени по действащи схеми за заетост и образование. Ако предложението бъде прието, от социалното ведомство планират за около 40 дни да сключат договори с избраните за финансиране допълнителни бенефициенти. С анекси към подписани контракти ще бъдат ограничени и средствата по някои вече одобрени и финансирани предложения.
Похвално е, че хората на министър Деяна Костадинова искат своевременно да реагират, за да предотвратят загубването на договорените 30 млн. лв., които очевидно не могат да бъдат реализирани там, накъдето са насочени. Проблемът е, че социалното министерство по никакъв начин не се аргументира
защо парите трябва да бъдат усвоени
точно в посочените от тях схеми. С малки изключения те не изглеждат приоритетни нито за трудовия пазар, нито за образователната или социалната ни система. Предвидено е например 7.8 млн. лв. да бъдат прехвърлени към схемата Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени. С тях ще бъдат финансирани още 16 проекти на университети, научни организации и институции, за които не са останали пари след оценката на първоначално получените предложения. Така щяло да се подкрепи кариерното развитие на над 400 млади учени. Естествено, че е необходимо науката да е приоритетна област, но бюджетът по тази схема и сега не е никак малък. Той бе увеличен почти двойно в средата на миналата година и достигна 14.21 млн. лева. А и през последната учебна година заради пролуки в Закона за развитие на академичния състав, даващи възможност за лесен достъп до университетска кариера, докторантите ни се умножиха и вече надхвърлят 5000 души. Паралелно с това социалното ведомство незнайно защо иска да намали парите за студентски стипендии и награди със 7 млн. лева.
Вместо да се харчат допълнителни средства при спорна нормативна база, парите можеха да бъдат насочени за повишаване на квалификацията на преподавателите в университетите ни. Всички с право се оплакват, че качеството на висшето ни образование е ниско, но за надграждане знанията на лекторите във вузовете са отделени едва 1.96 млн. лв. от европейската помощ. В училищата също се преподава по остарели методики и кадрите се стопяват, поради което финансова подкрепа и за усъвършенстване на учителите не би била излишна.
На този фон близо 1.43 млн. лв. ще бъдат допълнени към схемата за усъвършенстване на системите за управление във висшите училища. Неотдавна БАНКЕРЪ писа, че 33-те университети и колежи
са получили средно по 454 хил. лв.
nbsp;
за разработка на електронни специализирани системи за управление на различни нива, но парите са раздадени произволно. Доста от вузовете са злоупотребили с част от тях, без да покриват необходимите критерии. Социалното министерство явно е преоценило бюджетите на част от одобрените предложения и оттам е спестило 1.43 млн. лева. Само че то пак повтаря същата грешка, защото с почти милион и половина спокойно би следвало да бъдат разплатени поне още пет, а не само предвидените три проекта.
За образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства са заделени още 5.6 млн. лв., с които ще бъде покрито включването на 2200 деца. За реализацията на един проект обаче са необходими поне 12 месеца, а крайният срок чука на вратата.
Почти 5 млн. лв. са заложени за пазара на труда, но реално от тях няма да има никакъв пряк ефект, водещ към намаляване на безработицата. Наличните над 28 млн. лв. за Безопасен труд изглеждат предостатъчни, но от социалното ведомство искат да допълнят бюджета на схемата с още 2.33 млн. лв., допускайки нови 90 проекта на работодатели за здравословни и безопасни условия за работа в предприятията. Досега по тази схема са разплатени проекти за само 5.42 млн. лв., което значи, че реализацията им е твърде комплицирана и рискът отпуснатите в последния час пари да не бъдат усвоени е съвсем реален.
С един милион лева трябва да бъде увеличен и бюджетът за Подобряване контрола на труда, като схемата ще бъде удължена до края на 2014-а. Проблемът е, че тези пари ще покрият единствено заплатите на 110 асистент-инспектори догодина. За заплати на чиновници от Агенцията по заетостта са нарочени и други 1.3 млн. лева. Сто трудови медиатори, работещи предимно с безработни млади хора, ще бъдат наети в агенцията срещу 500 лв. на месец, а останалите 350 консултанти вече ще получават същата сума вместо досегашните 400 лева. В това не би имало нищо лошо, ако постигахме някакви успехи в борбата с младежката безработица. Но по този показател вече сме сред аутсайдерите на Европа и нещата се влошават от ден на ден. Тоест очевидно някой не си върши добре работата и
едва ли е уместно да взима допълнителни средства
за това.
Агенцията за социално подпомагане също ще повишава капацитета си, вдигайки заплатите на служителите си, ако вземе планираните 940 000 лева. Съвсем нелогично е социални работници да получават по 370 лв., но пък въпросната агенция през последната година похарчи милиони за семинари, компютри и скъпа техника, с които можеше да се погрижи за доходите на хората си.
Без алтернативи са 10-те млн. лв. за увеличение на бюджета на схемата Алтернативи, по която близо 10 000 души с тежки увреждания получават лични асистенти вкъщи. Планирано е придружителите им да взимат по 3 лв. на час, плюс дължимите за сметка на работодателя доплащания.
Според синдикатите предстои драстично намаляване на парите за Социални иновации в предприятията. Не е ясно дали към тях няма достатъчен интерес, или пък качеството на отделните проекти не отговаря на заложените критерии. Като цяло първата фаза на програмата беше успешна и около 40 фирми с проекти за общо 5 млн. лв. успяха да обособят стаи за почивка и фитнес, както и да преквалифицират по-възрастните си служители. Оказа се, че вторият етап, насочен към гъвкави форми на заетост и кариерно развитие, един вид бе бойкотиран от бизнеса. А това е жалко, тъй като с европарите за детски кътове, топъл обяд на работниците и плаващо работно време реално се повишава ефективността на труда.
Министерството на Костадинова планира да предефинира веднъж одобрените критерии за национална здравноинформационна система. Това обаче следва да бъде направено светкавично, тъй като електронното здравеопазване е сред задължителните за изпълнение от страната ни критерии за следващия програмен период до 2020 година.
