Ако човек се загледа по-внимателно в кратките колонки, които българските всекидневници публикуват на икономическите си страници, със сигурност ще види едно съобщение, което се повтаря доста често през последните седмици. Най-общо то гласи, че по разпореждане на Електроенергийния системен оператор за съответния ден се ограничава с 40% производството от всички вятърни и фотоволтаични централи на територията, обслужвана от ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про. Това обаче е само видимата част на нещата.
След като през последните години безразборно раздаваше лицензи за производство на ток от вятър и слънце, сега, когато ножът опря до кокал, държавната администрация взе
лека-полека да затваря кранчето
на зелените бизнесмени. Показателно е, че от началото на тази седмица Министерството на земеделието и храните започна прием на заявления по две мерки от Програмата за развитие на селските райони – Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия и Разнообразяване към неземеделски дейности. Съдейки по заповедите, одобрени от ресорния министър Иван Станков, парите, които ще даде държавата по първата мярка, е около 51 млн. лв., а по втората – приблизително 92 млн. лв., но много по-любопитна е третата точка и на двата документа, която гласи, че не са допустими за подпомагане инвестиции за производство и продажба на енергия от възобновяеми източници (слънчева, вятърна, водна, геотермална), с капацитет на инсталацията до един мегават. Така една от вратичките, които досега използваха близките до властта, за да натрупат някоя и друга пачка от зеления ток хем на гърба на държавата, хем със субсидия от Европейския съюз, вече е затворена. Ще видим докога.
От земеделското министерство признават, че причината за орязването на зелените проекти е кризата с тока, на която станахме свидетели в последните седмици. Съответно парите ще бъдат разпределени за създаване на друг тип микропредприятия или туристически атракции в малките общини. Лошо няма, ама щеше да е много по-добре, ако крушката в аграрното ведомство бе светнала далеч по-рано. Защото през годините за подобни еконачинания
бяха налети страшно много пари
nbsp;
До 31 март 2013-а одобрение по Програмата за развитие на селските райони са получили 4308 проекта. От които 1136 са свързани със споменатите две мерки, а общата одобрена субсидия за тях надхвърля внушителните 354 млн. лева. За разлика от останалите оперативни програми, информацията за които е публична и леснодостъпна чрез системата ИСУН, в данните на земеделското министерство, касаещи селските райони, е посочен само получателят на средствата от ЕС, но не и с какъв проект е спечелил безвъзмездното финансиране. Затова много трудно може да се каже точно каква част от тези над 1100 контракта са били за изграждането на фотоволтаици и ветропаркове. Съдейки обаче по имената на фирмите и предмета им на дейност, броят им определено не е малък.
През април 2011-а например ФЕЦ Искра получава помощ от 391.1 хил. лв., кандидатствайки с проект за над 518 хил. лева. Дружеството се занимава с изграждане и управление на фотоволтаични електроцентрали, а мажоритарен акционер в него е 24-годишната Искра Найденова, показва проверка в информационната система Дакси.
Същата сума като помощ от Програмата за развитие на селските райони е получило и Т Солар ЕООД за проект на стойност над 774 хил. лв., като в предмета му на дейност влиза и производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
Договорът с Давидов енерджи пък е сключен на 22 март 2011-а. Проектът на тази фирма е за общо 467 710 лв., а отпуснатата й държавна помощ е 374 168 лева. Според Дакси тя се занимава с проектиране, изграждане и управление на енергийни проекти за генериране на енергия от възобновяеми енергийни източници, фотоволтаични системи и модули, преобразуване на слънчева енергия в електроенергия, производство на ветроенергия, производство на соларни панели.
В списъка има и редица други имена, които явно са свързани с изграждането на фотоволтаици като – Ню енерджи груп, Еко Солар Холдинг Груп, Солар Митков Къмпани, Чезаре солар, Солар енерджи 2000 и т.н. Те също са взели солидни суми под формата на субсидии, за да реализират намеренията си. Конкретно попаднахме и на един изключително любопитен проект. На 27 януари 2011 г. проектът на компанията Прайм еко енерджи за над 1 млн. лв. е бил одобрен на 27 януари и тя е получила половината сума като помощ от държавата. Но по-интересното е, че неин собственик е 22-годишният Доан Хасан и фирмата се занимава с проектиране, изграждане и експлоатация на екогорива и енергийни източници на основата на биомаса.
През август същата година печели и проектът на Скай Енерджи за близо 511 хил. лв., от които субсидията е над 408 хил. лева. Подобно на Прайм еко енерджи на младия Хасан и това дружество се е ангажирало с проектиране, изграждане и експлоатация на екогорива и енергийни източници на основата на биомаса. Всъщност примерите са избрани абсолютно произволно и вероятно има още десетки, ако не и стотици предложения за екоцентрали, които са били финансирани и изградени само с пари по програмата за селските райони.
За да не остане по-назад и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
се зае да натяга гайките
nbsp;
на инвеститорите в екоток. На закрито заседаниeна 19 април тя прие Общи условия за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които съвсем неотдавна бяха качени и на нейната интернет страница. Според тях всички производители на екоток трябва да информират мрежовия оператор за количествата електрическа енергия, които предвиждат да произведат на годишна и месечна основа, и тези количества вече ще са неизменно приложение към индивидуалния договор, сключван между двете страни. Задължително ще е и изискването собствениците на зелени централи да представят планираната за предстоящата година ремонтна програма на мощностите си и съоръженията за присъединяване, както и нетни и брутни почасови графици за производството на ток. Освен това, при пренебрегнати критерии за сигурност, опасност от повреди и от нарушаване на надеждното функциониране на електроенергийната система, системният оператор ще може ръчно или автоматично да ограничава максималната работна мощност на производителите чрез дистанционни или местни устройства.
Не бива да забравяме и още една ограничителна мярка – през септември миналата година бе въведена такса за достъп на екоцентралите до електрическата мрежа, която в момента се обжалва във Върховния административен съд.
Всички тези мерки, които държавата предприема (макар и с голямо закъснение),
естествено, не са по вкуса на бранша
nbsp;
От Българската фотоволтаична асоциация твърдят, че разпорежданията за орязване работата на зелените централи са незаконни, а липсва и информация кои точно производители се ограничават, в каква степен, по какъв график и по какви правила се преценява необходимостта да бъде ограничавана една или друга централа.
Незаконното намаляване с 40% на работата на зелените централи, прилагано заедно с незаконната цена достъп, отнемат 64% от приходите на производителите на енергия от възобновяеми източници, фактически обричат на фалит над 1600 български малки и средни фирми и гарантират нови 23 хил. безработни – висококвалифицирани специалисти, пряко и непряко заети в сектора на възобновяемите източници. Създават и заплаха за банковата система при спиране на обслужването на кредитите за централите, които са над 2.8 млрд. лв., излагат от фотоволтаичната асоциация до болка познатите вече аргументи. Все пак от организацията са успели да намерят пътечка до вицепремиера Екатерина Захариева, която е наредила на министъра на икономиката и енергетиката Асен Василев да направи проверка по случая.
Хубавото в цялата работа е, че държавата най-сетне се размърда по един от проблемите, довели до покачване на цените на тока. Какво остава обаче с другите като непрозрачното ценообразуване, липсата на реална либерализация и неефективното управление на голяма част от дружествата в енергетиката?
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Европейската комисия възнамерява да предложи налагането на временни антидъмпингови мита от средно 47% на внасяните от Китай соларни продукти. Тази мярка ще има временен характер и по думите на чиновниците от ЕС е свързана с факта, че китайските производители на слънчеви панели получават държавна подкрепа, което им позволява да ги реализират на ниски цени на европейския пазар.
В общността вече върви разследване на китайските доставки на слънчеви модули, извършвани през 2011-а. Тогава на европейския пазар е реализирана продукция за 21 млрд. евро.
Собствениците на фотоволтаични централи в Европа, естествено, са против. Те твърдят, че мита от 60% ще струват на европейската икономика загубата на близо 242 хил. работни места и 27 млрд. евро за следващите три години.
