Бразилия предлага правна уредба, която ще натовари със загуби част от инвеститорите в банки, докарани до фалит, и по този начин няма да облага данъкоплатците с новите разходи за спасяване на кредитните институции. В началото на миналата седмица централната банка обяви, че е подготвила проект, според който собствениците на подчинен и на негарантиран банков дълг ще поемат финансовите последствия в случай на неплатежоспособност на съответния кредитор и инвестициите им ще бъдат използвани за съживяването му. Според Карлош Тадео де Фрейташ Гомеш – бивш директор в националната банка – подобна мярка ще увеличи разходите за финансиране на местните банкови групи заради необходимостта от инвестиционна кредитна оценка. В момента те плащат рекордно ниските 3.77% средно, за да заемат щатски долари на пазара на облигации.
Предложението, което е подобно на обмисляния подход от законодателите на Европейския съюз, се появява, след като седем бразилски банки изпаднаха в неплатежоспособност през последните три години, а местният фонд за гарантиране на депозитите (FGC) похарчи 3.8 млрд реала (грубо 1.9 млрд. щ. долара) за спасяването на Банко Панамерикано. Централната банка на Бразилия твърди, че е почти готова с проекта на новата стратегия и ще я изпрати в конгреса за обсъждане.
През последните години бразилските власти са работили с изпадналите в затруднение банки случай по случай, без каквито и да било указания кои точно да бъдат спасени, коментира Мариа Селина Вансети-Хътчинс – управителен директор в международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис в Ню Йорк. От седемте кредитори, изпаднали в неплатежоспособност от 2010-а насам, три са били ликвидирани, три – спасени, а съдбата на седмия още се решава. Банко Панамерикано получи кешова инжекция и кредитна линия от държавния миноритарен акционер Caixa Economica Federal. Впоследствие, през януари 2011-а, тя бе купена от Банко Пактуал, която взе 1.3 млрд. реала заем от FGC. Притежателите на банкови облигации не претърпяха никакви загуби. За разлика от този случай, Банко Круизейро де Сул бе закрита през септември 2012-а от централната банка, след като не успя да си намери купувач, набутвайки инвеститорите в банкови облигации с 1.6 млрд. щ. долара – най-големия корпоративен фалит в Латинска Америка за последното десетилетие.
В момента FGC гарантира депозити в размер до 70 хил. реала (грубо 35 хил. щ. долара), като има предложение сумата да нарасне до 250 хил. реала (125 хил. щ. долара). На тези пари няма да се посяга в случай на неплатежоспособност на дадена институция. Принудителното облагане на депозанти със загуби (подобно на кипърския случай в еврозоната) ще е крайна мярка, според проекта на бразилските централни банкери.
Законодателите от Европейския съюз също ще започнат да гласуват през този месец предложение, с което да се дадат правомощия на регулаторите да прехвърлят загубите на фалирали банки върху инвеститорите след масовите критики срещу използването на пари на данъкоплатците за спасяване на безотговорни кредитори. В началото на тази година правителството на Холандия предприе безпрецедентна експроприация на подчинения дълг на SNS Reaal, след като национализира банката, и по този начин отне около 900 млн. евро от инвестициите на банковите кредитори.
