Не й върви на екологията в България – и това е. През последните осем години Министерството на околната среда и водите се ръководеше, ако въобще това е правилната дума, от експерти като Джевдет Чакъров и Нона Караджова. Двамата докараха нещата дотам, че стане ли сега въпрос за европейски санкции и съдебни дела срещу страната, винаги да изскача дълга редица от еконередности. Но и занапред не се очертава нищо по-различно, поне ако съдим по първоначалните очаквания към новия екоминистър Искра Михайлова и плановете на новата власт.
Добре известната дама от ДПС, която беше втора в депутатската листа за Пазарджик след Делян Пеевски, заяви при заемането на длъжността, че е радетел на това проблемите в околната среда и климата да намерят мястото си във всички секторни политики. Намекна и за множество законодателни инициативи. Михайлова обеща и спешни мерки за подготовката на новия програмен период. Безспорно от всичко това има огромна нужда, но не по-малко важно е новият министър да каже и как ще процедира със заварените проблеми в сектора. Не е тайна, че страната изостава с над две години от европейските срокове при изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в големите градски агломерации. Още по-назад сме с регионалните центрове за управление на отпадъците. Да не говорим за сфери като замърсяването на атмосферния въздух, където всеки ден се отчитат наднормени количества азотни и прахови частици. За съжаление по всички тези болни теми няма и ред в т. нар. програма Орешарски. Впрочем в списъка с мерки, озаглавен Национални приоритети на програмното правителство, напълно липсва околната среда. И ако това не се дължи на най-обикновено недоглеждане, то определено не ни чака нищо хубаво.
Нелогично е и отсъствието на екопроектите, финансирани от оперативната програма Околна среда, в стратегията на новия кабинет. Там се споменават редица пътни жп проекти, но няма и дума за ВиК мрежи, сметища, пречиствателни станции, биоразнообразие и т.н., където положението е отчайващо. Освен закъснялото строителство през последната година бе допуснато едно свръхдоговаряне на средства и подписване на договори направо на килограм. Към 20 май например по програмата са сключени контракти за над 5.6 млрд. лв., при положение че бюджетът й е едва 3.5 млрд. лева. Откъде ще се вземат липсващите над два милиарда, никой не казва, но по всяка вероятност голяма част от тях ще бъдат плащани от бюджета, защото няма възможност за прехвърлянето им към следващия програмен период.
Притеснително за бъдещето на българската екология е и самото назначаване на Искра Михайлова. По време на тройната коалиция от 2005-а до 2009 г. тя бе заместник на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и очаквано името й се свързва с редица скандали. След този със спрените пари от Брюксел Михайлова оглави изпълнителната агенция ФАР към министерството, когато колегата й Димчо Михалевски подаде оставка. Михайлова е била още член на управителния съвет на фонд Тютюн и на борда на директорите на фонд ФЛАГ.
Доста по-спорна личност е съпругът на новия министър на околната среда и водите – Станислав Копаров. До 2003 г. той бе шеф на Държавния резерв, а след уволнението му срещу него бяха заведени няколко разследвания. Едно от делата, по което Копаров е подсъдим с още осем човека, сред които и Мирчо Петров с прякор Циганина, е за източване на жито и други суровини на резерва. Процесът все още не е приключил, като следващото заседание е насрочено за 10 юни. Станислав Копаров е подсъдим и по обвинението за причинена щета от 10 млн. лв. заради неизгодни сделки с брикети. По това дело той бе осъден през декември 2008-а на пет години затвор, но Софийският апелативен съд отмени присъдата и върна топката на разследващите от Софийската градска прокуратура.
