Нещо ново и непознато се случва в политиката. Партиите пак са си същите, сред депутатите са добре познатите стари лица, само настроенията са някак различни. Довчерашните победители се оказаха победени, конкурентите им пък се озоваха в пат, а всички на опашката добавиха червена точка в актива си, защото осребриха новата си роля на фактор в политиката. Разклатеното мнозинство в Народното събрание оформи друга формула на успеха, създавайки непозната за партиите максима. Когато не е ясно кой е на власт, печелят всички в опозиция. А това отрежда съвършено нова роля на формациите, обявили се против властта.
Факт е, че в несигурна политическа обстановка и неясно мнозинство в парламента, партиите, освободени от отговорността на управлението, имат всички шансове да натрупат плюсове за себе си. Липсата на твърде дълга политическа история и топли връзки с бивши и настоящи е сериозен капитал, който им дава не само основание, но и смелост да бъдат неудобни. Заедно с това им носи и електорална подкрепа, защото хората отдавна търсят алтернатива. Колкото и да са спорни самостоятелността и независимостта в политиката, в случая са дивидент, който може да превърне почти всяка формация в
сериозен конкурент на властта
nbsp;
И кампанията в тази посока вече е в ход.
Само няколко дни бяха необходими на ГЕРБ да се ориентира в новата ситуация. Победителите, които бяха твърдо убедени, че ще управляват, но се оказаха в политическа изолация и не успяха да съставят кабинет, не само декларираха готовността си да останат в опозиция, но дори се вживяха в ролята. Независимо от обещанието да подкрепят управленската програма на новоизбрания премиер Пламен Орешарски, депутатите на предшественика му Бойко Борисов единствени гласуваха против издигането му. Вратата ми винаги е отворена за Орешарски, но не мога да дам непоискана подкрепа, извини се Борисов и премина в настъпление. Критикувани бяха и кворумът, с който започна заседанието за избор на кабинетв сряда (29 май), и връщането на тютюнопушенето в заведенията, и дори негласните взаимоотношения на хората във властта. Ще бъдем конструктивна опозиция. Нека казваме истината, а не популизма, стилно призова Цветан Цветанов от парламентарната трибуна.
Малко е спорно дали цирковете в пленарната зала и явните противоречия в действията ще са от полза за публичния имидж на ГЕРБ, но и двете обстоятелства недвусмислено показват, че партията няма да е безгласна буква в парламента. Формацията ще разполага с най-много време за изказвания и се очаква да има по-широко представителство в отделните комисии. Дори предложенията й да бъдат безмилостно хвърляни в коша само защото са дело на опозицията, партията ще разполага с всички предпоставки активно да участва в диалога. Стига да свикне с негативите на недостатъчното си мнозинство и да преглътне силното его, което ще й пречи да моли за подкрепа от съседите по банки. Фактът, че гласуването на ГЕРБ няма да играе никаква роля при създаването на нормативната уредба, при това само няколко месеца след като същата партия безпроблемно прокарваше всички свои законопроекти, ще бъде горчив опит, с който формацията и лидерът й тепърва ще свикват.
В тази ситуация
истински облагодетелствани
nbsp;
се оказват партиите, които вкупом откраднаха около една-трета от гласовете на последните избори, но останаха извън Народното събрание. Силните на деня ги подцениха, а скоро след това се оказа, че имат нужда точно от тяхната подкрепа, за да излъчат кабинет. Така всички формации извън парламента получиха картбланш открито да критикуват работата на управляващите, без да носят негативите от прякото участие във властта. И да изобличават, и да вадят компромати, винаги ще получават аплодисменти от електората, защото той точно това ще очаква. Единственият минус е, че няма да имат законодателна инициатива, но дори това могат да обърнат в своя полза, ако заложат на открития диалог с обществото и провокират дебати по всички наболели теми. Колкото са по-активни, толкова повече ще объркват плановете на властта, превръщайки се в труден за игнориране фактор.
Ще бъдем вашата демократична опозиция, твърдо заяви лидерът на Движение България на гражданите Меглена Кунева, когато номинираният за премиер Пламен Орешарски поиска подкрепата й за съставяне на ново правителство преди повече от седмица. Още тогава стана ясно, че партията, която получи 3.25% от гласовете на избирателите, стриктно ще следи за съдебната реформа, политиката по доходите и всички мерки, които определят европейското развитие на страната. От новия кабинет се очаква да доведе до край разследването на случая с подслушванията, да се въведе граждански контрол над Министерството на вътрешните работи, а също така да се гарантират честни избори с промени в Изборния кодекс. И макар че слуховете свързаха Кунева с новия министър на правосъдието и вицепремиер Зинаида Златанова заради работата й в българското представителство на Европейската комисия и преговорите на България за членство в Европейския съюз, запознати от кухнята припомнят, че новата вицепремиерка има силна подкрепа от самия лидер на БСП. И по-точно – от неговата съпруга. Според Държавен вестник през декември 2008 г. Зинаида Златанова става изпълнителен член на УС и представляващ Юропроджектс пойнт – ЕАД – пост, който заема до юни 2011 година. Фирмата участва в Консорциум за диалог с администрацията, чийто управител е съпругата на Сергей Станишев Моника Йосифова. През 2007 г. този консорциум печели обществена поръчка за 1 млн. лв. от Министерството на държавната администрация (в кабинета на Сергей Станишев министър беше Николай Василев) за популяризиране на Оперативна програма Административен капацитет…
При всички положения Движение България на гражданите има амбицията да е сериозен коректив на властта, защото се озова
сама в дясното пространство
nbsp;
след изборите. Плачевните резултати, които почти изтриха Съюза на демократичните сили и Демократи за силна България от политическата сцена, отвориха сериозно поле за реализация на останалите сини по възгледи партии. Разбира се, за обединяване на десницата се говори с пълна сила, но тъй като резултатите от усилията в тази посока трудно могат да се прогнозират, вероятното синьо единство не е фактор на този етап. Въпреки това премиерът Пламен Орешарски предварително си оплете кошницата, като назначи за министри бивши десни функционери. Така се застрахова срещу евентуална синя атака в бъдеще, която би могла да разклати властта. Сметките му обаче могат да излязат криви, ако с възраждането на десницата действително се заемат младите членове на формациите, които не са обременени с политическата история на СДС и нямат топла връзка със старите лидери.
Шумен посланик на обществото ще са и хората от Глас народен на Светльо Витков, които събраха 1.3 на сто от подкрепата на избирателите. Нашата програма е гласът на улицата и ние ще сме коректив с градивна критика, определи ролята си фронтменът на Хиподил и обеща яростно да отстоява партийните планове за реформи в образованието. По този въпрос представителите на властта и народа се срещнаха във възгледите си, но не се разбраха по темата за нов закон за банките и за лустрацията. Оспорена бе и идеята за децентрализация на държавната администрация за елиминиране на бюрокрацията. И макар електоралната подкрепа за тези предложения да не е много голяма в проценти, някои подробности
не са за подценяване
nbsp;
Партията все пак разполага с държавна субсидия от около половин милион лева годишно за своята дейност и почти 18 хил. симпатизанти само в столицата. Предостатъчно за ефективен протест, далеч по-масов и от този, който свали предишните управляващи от власт.
В този ред на мисли някои депутати сигурно виждат подобна заплаха и в партия Атака, която винаги е била в групата на гневните и недоволните. Поведението на лидера й Волен Сидеров обаче, който се опита да саботира избора на председател на 42-ото Народно събрание, не се яви на консултациите, свикани от БСП за съставяне на правителство, но впоследствие лично осигури необходимия кворум за избирането му, въпреки че гласува против, е по-скоро паническо лутане в лабиринта на властта, отколкото поведение на опозиционер. ВМРО пък отказа благословия за новия кабинет. Но натрупа солидно количество медийна популярност.
Ето така управляващи и опозиция ще формират странна симбиоза в управлението – едните ще трупат дивиденти за славно политическо бъдеще, а другите ще милват недоволството на масите, за да си осигурят спокоен мандат. Работата е там, че много партии в опозиция не е на хубаво, когато сред тези начело няма единство. Докато депутатите в пленарната зала спорят за кворума и гласовете си, поне десетина партии отвън стягат редиците и се готвят за нов поход към властта. Дали ще дойде подходящият момент само времето ще покаже.
