Мартин Захариев е роден на 3 юли 1967 г. в София. Завършва право в Софийския университети специализира медиен мениджмънт в САЩ и Англия. Бил е издател на списанията Егоист, Плейбой, ЕГО и собственик на Ретро радио. Бивш музикален продуцент на изпълнители като Милена, Дони и Момчил, Акага, Васил Петров и Хилда Казасян. Бил е и главен секретар на Държавната комисия по далекосъобщения. Телевизионен продуцент от компанията Eyevision.
Г-н Захариев, влизането ви в политиката като депутат от БСП учуди мнозина. Самият вие определяте ли се като лявомислещ човек?
– По-скоро бих се определил като свободомислещ човек. Но след като веднъж съм получил доверие от Коалиция за България, ще следвам политиката, която тя е заявила и защитила на изборите. А и с поведението си БСП доказа, че е много повече българска, отколкото социалистическа. Мисля, че съм избрал правилната партия, защото единствено тя увеличи резултата си с повече от 25 процента.
Имаше ли нещо в предизборната платформа на левицата, с което не бяхте съгласен?
– Например не бях щастлив от факта, че имаше желание да се въведе отново прогресивен данък за физическите лица, печелещи повече от 4500 лева. Смятам, че това не би имало особено сериозен фискален ефект.
Какви са очакванията ви за кабинета на Пламен Орешарски?
– Това е едно от правителствата с най-висок коефициент на интелигентност в най-новата история на България. С ясното съзнание за това в колко трудна среда то ще работи мисля, че със силен премиер като Орешарски БСП ще може да реализира програмата си. Това е единствената възможност за промяна на действащото статукво.
Обявихте се за смекчаване на забраната за тютюнопушене – нещо, за което БСП пое ангажимент още преди изборите. Не ви ли притеснява, че ще ви заподозрят в лобизъм?
– Пушенето или непушенето е въпрос на личен избор, но пушенето на обществените открити или закрити места, визирани в закона, е въпрос на правила. Пълната забрана на тютюнопушенето влезе в сила на 1 юни 2012 г. и просъществува цяла година в крайно спорна ситуация. Това имаше крайно негативен ефект върху заетостта в хотелиерския и ресторантьорския бизнес.
На мнение съм, че трябва да се възстанови режимът преди 1 юни 2012 г., но същевременно и да се засили контролът за спазване на забраната за тютюнопушене около училища, детски градини и спортни обекти по чл.56 а от Закона за здравето. Днес да пушиш в България на забранено място е като да минеш на червен светофар…Това не е популистка мярка. Тютюнопушенето е един от значителните феномени на съвременното общество. Освен здравословен то има и социално-икономически ефект. Неспазването на забраната през тази една година показва изключителната незрялост да живеем по правила. Има ясна нагласа сред обществото за връщането на тютюнопушенето, особено сред бизнеса, и тук трябва да постъпим балансирано. Не говорим за кардинални промени, при които в обществените заведения изцяло да се премахнат ограниченията. Такива трябва да има. Но пълната забрана не беше разумно решение и е един от примерите, че хубост насила не става.
Съществува ли друга държава, която да обмисля връщането на стария режим за тютюнопушене, след като е въвела почти пълна забрана, както България?
– Има много такива държави. Швейцария е една от тях – в нея приблизително 66% гласуваха срещу строгата забрана за пушене в ресторанти и барове. В Германия при същата като въведената у нас мярка беше отчетено драстично намаляване на оборота в малките заведения. Други примери за повторно въвеждане на по-лек режим са Испания, Гърция, Португалия, Холандия, Белгия, Дания и Румъния.
Предполагам, че вие ще бъдете най-малкото член на Комисията по медии и култура в този парламент. Кои са най-належащите медийни регулации, които смятате, че трябва да бъдат въведени?
– В областта на медийната регулация има доста законови дефицити. Липсва ясна и точна дефиниция за обществената мисия на двете държавни медии БНТ и БНР, уредба за предаванията, които изпълняват мисията на обществени оператори. Няма критерии и показатели за програмиране на съдържание. Според мен има проблем и с това, че в обществените медии рекламата е силно ограничена. Липсва механизъм за предварителна оценка на услугите, които обществените оператори смятат да въвеждат в бъдеще. Важна е темата за обединението на БНТ и БНР или за запазването на настоящото положение – като отделни една от друга медии. Тук експертите се различават в мненията си. Примери за обособяването на обществените медии като единна корпорация са Раи в Италия, Би Би Си във Великобритания, Ер Ти Ви в Испания и И Ер Ти в Гърция. Всички те са под една шапка, а генералните им директори се избират с мандат от пет или седем години.
Има и различни мнения за бъдещия медиен закон – един самостоятелен закон за БНТ и БНР, или общ за всички електронни медии. Съществува сериозен проблем с единния модел на финансиране на радиото и телевизията. На този етап фондът за радио и телевизия не функционира – те се финансират от държавния бюджет със субсидии. Лично аз не смятам, че е възможно функционирането на подобен фонд, и вероятно моделът на финансиране ще си остане същият. Но трябва да има много ясни критерии в закона за отпускането на сумите. Освен това има и редица други технологични празноти – например няма мониторинг на нелинейните медийни услуги, правото на отговор не е ясно разписано, както и ред други неща. Всичко това говори, че Законът за радио и телевизия трябва да бъде направен отново, а идеологията, която ще се възприеме, ще зависи от една дълга и съдържателна дискусия с целия сектор.
Виждате ли проблем в брака по сметка, който периодично се сключваше между власт и медии?
– Това е твърде сложен, деликатен и труден въпрос, за да му дам еднозначен отговор. По принцип бракът по сметка между властта и дадена медийна група е порочно явление. То обаче е следствие на невъзможността да се ограничи концентрацията на печатни и електронни медии извън общите правила в Закона за защита на конкуренцията. Това е така, защото не може да се приеме единен количествен и качествен критерий – например тираж, периодичност, аудитория и пр., на който да се придаде правна значимост за обособяването на съответния продуктов пазар. Има примери за ограничения за собствеността за електронните и печатните медии – да кажем, в Хърватска. Допустимостта за концентрация на собствеността на медиите у нас е в полето на Комисията за защита на конкуренцията и Закона за защита на конкуренцията. Съгласно практиката на КЗК през годините различните медии – електронни, печатни, интернет и т.н., участват на отделни пазари – на аудиториите и на рекламодателите. КЗК разглежда различните медии като различни доставчици на медийни услуги. Смятам, че там е заложен дяволът.
А бракът по сметка, за който говорите, опира не само до КЗК и закона, ами и до други категории като морал и етика в политиката. Смятам, че всяка намеса в редакционната политика на една медия е порочна.
По какъв начин виждате взаимодействието между бизнеса и политиката? Ако ви се обадят, да речем, ваши познати продуценти или медийни собственици и настойчиво лобират да прокарате определена законова поправка, какво ще направите? Къде е границата в тези отношения?
– Първо, нека да кажа, че бизнесът, икономиката са нашето спасение и основният залог за промяна на статуквото. Ние трябва да ги изведем от комата, защото те са в истинска реанимация заради множеството патологични деформации в управлението от последните години.
Да, необходимо е да се въведе регламентация за този тип отношения, които имате предвид. Един от конкретните текстове, който трябва да се изясни по отношение на дейността на моите колеги независимите продуценти, е този, който казва, че продуцент, свързан с доставчик на медийни услуги, губи качеството си на външен продуцент по отношението на доставчика. Съществува задължение по Закона за радио и телевизия поне 12% от общото програмно време да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Въпросът е как се прави мониторингът и как се получават тези 12 процента. Защото при свързаност на медията с външен продуцент, по смисъла на Търговския закон, това не може да се реализира. И, доколкото разбирам, СЕМ ще промени методиката за отчитането.
И още един хипотетичен въпрос. Ако вместо от БСП бяха ви се обадили от ГЕРБ с покана да се присъедините към тяхната гражданската квота, щяхте ли да им откажете? И ако да, с какви аргументи?
– Естествено, че щях да откажа. Идеята не е, че бидейки от гражданската квота, ти си еднакво конвертируем навсякъде. Гражданската квота е част от един друг контекст, че споделяш възгледите на една програма и приемаш хората, които стоят зад нея. Управлението на Борисов е лебедовата песен на нашия преход. То тотално унищожи държавност, демокрация и изтласка най-тъмните, примитивни, непочтени, корумпирани и самовлюбени хора на власт. Така че не бих могъл да приема покана на ГЕРБ. Освен това утопията свърши – трябва да си вземем живота в ръцете и всеки да работи това, което може, и в областта, в която е силен.
Спомням си, че в началото на 90-те години бяхте един от основните журналисти във вестник Ритъм. След това през годините участвахте активно в музикалния и медийния бизнес. Кои са нещата, за които най-много съжалявате, че българският преход не успя да съхрани и да реализира през тези години?
– За да отговоря на въпроса ви, ще трябва да направя равносметка на половината си живот. Мисля си обаче, а съм и убеден, че преходът свърши с тези избори. Ние се държим така, сякаш сме нация от бавноразвиващи се ученици, които не могат да минат в по-горен клас заради лош успех. Дългото чакане, тази продължила вече пет години криза съсипаха чувствителността на хората. Вероятно това е естествена защитна реакция. Лошото е, че прагът на чувствителността и усетът към абсурда падат все повече. Хроничната болест, от която боледуваме в момента, е в странна фаза – тя не може да убие пациента, но и не може да бъде излекувана от доктора. Начинът за лечение е само един – болният да си повярва, че може да бъде излекуван. Затова и държа ние да започнем този дебат публично – че преходът е свършил и че имаме шанс да започнем, макар и с голямо закъснение, нов етап от живота ни за по-добро.
