Брюксел изпрати най-категоричния от началото на кризата на държавния дълг в еврозоната сигнал, че прави завой от политиката на строги икономии към стимулиране на икономическия растеж, провеждане на по-мащабни реформи и на поощряване на заетостта. Това пролича от годишните оценки на националните бюджети на 27-те страни членки на Европейския съюз и от препоръчаните мерки към всяка от тях, които Европейската комисия огласи на 29 май. Взетите решения могат да се резюмират по следния начин:
– Шест държави от еврозоната получават повече време, за да вкарат бюджетните си дефицити в нормативно заложения от Пакта за стабилност и растеж диапазон с таван от 3% от БВП. С две години са удължени сроковете за Франция (до 2015-а), Испания (до 2016-а), Полша и Словения (до 2015-а). Една година получиха Португалия (до 2015-а) и дори финансово стриктната Холандия (до 2014-а).
– На Белгия бе разпоредено да положи повече усилия и да вземе ефективни мерки, за да сведе бюджетния си недостиг под 3% от БВП. Все пак страната не беше наказана за досегашното си бездействие по въпроса и дори получи още време – до края на 2013-а, за да коригира дефицита си.
– Както се очакваше, Брюксел препоръча да бъде отменена процедурата срещу Италия за наднормен дефицит, след като Рим вкара бюджетния си недостиг в рамките на нормативните 3% от БВП въпреки решението на новия премиер Енрико Лета да премахне голяма част от данъчните увеличения, въведени от предшественика му Марио Монти. Еврокомисията предлага от списъка с държави в процедура за прекомерен дефицит да отпаднат също Унгария, Латвия, Литва и Румъния. Но пък в него ще бъде върната Малта – едва шест месеца след като бе извадена оттам.
В официалното си изявление за пресата Жозе Мануел Барозу подчерта, че е дошло време за провеждане на фундаментални икономически реформи, които да осигурят растеж и работни места, очаквани с нетърпение от гражданите на ЕС и особено от младите хора. Според него това е основният път за решаване на две тежки последствия от кризата – сериозната загуба на конкурентна мощ на общността и продължителната безработица с всички социални последствия от тях. Барозу посочи, че препоръките на Еврокомисията са част от всеобхватна стратегия за изваждане на Европа от кризата и отхвърли спекулациите, че под натиска на Париж Франция е получила 24-месечната отсрочка да намали дефицита си. По думите му това е самостоятелно решение на комисията, мотивирано от новите икономически и финансови условия.
Правителствата на 27-те трябва да следят изкъсо критичната връзка между ръста на заплатите и производителността на труда, която гарантира увеличение на конкурентната мощ. Освен това Барозу не пропусна да отбележи за пореден път, че Европейската комисия не се отказва от фискалната дисциплина въпреки удължените срокове за снижение на бюджетните дефицити на шестте държави от общността на еврото. А конкретно Франция, Италия и Словения получиха и специални предупреждения.
Франция трябва да намали разходите на бизнеса за социални осигуровки, за да стимулира разкриването на нови работни места и да увеличи конкуренцията в секторите на енергетиката и на транспорта. В момента минималната заплата в тази страна е 1430 евро на месец и е сред най-високите в Европа. А това затруднява увеличаването на заетостта и прави местната продукция по-слабоконкурентна на световните пазари. Отделно еврокомисарят по икономическата и паричната политика Оли Рен заяви, че е необходимо правителството на президента Франсоа Оланд да изясни плановете си за реформиране на пенсионната система до края на годината, за да я постави на здрави основи.
Италия получи предупреждение от Барозу , че не може да се откаже от програмата си за строга бюджетна дисциплина, защото публичният й дълг на стойност над 120% от БВП е сериозна заплаха за страната. Рим трябва да продължи със структурните икономически реформи, включително и да вземе мерки, за да направи пазара на труда по-гъвкав и да осигури по-висока ефективност на публичните услуги и на банковия сектор. Все пак отмяната на процедурата за прекомерен дефицит, започнала през 2009-а, ще осигури глътка въздух на правителството на Енрико Лета, защото ще деблокира близо 8 млрд. евро държавни пари, заделени за намаление на бюджетния недостиг. Те ще могат да се използват за запълване на други дупки, но ще окажат реален ефект едва върху бюджета за 2014-а. Дотогава ще се наложи Лета да намери пари за откриване на нови работни места, защото броят на безработните италианци е почти 3 млн. души, както и близо 8 млрд. евро, за да удовлетвори исканията на партията на Силвио Берлускони за отмяна на данъка върху недвижимите имоти и за връщане на постъпилите от него приходи през 2012-а. Конфедерацията на индустриалците Confindustria пък иска с освободените от ЕС пари да се платят част от сумите, които държавният сектор дължи на частните доставчици. Правителството планира да изплати 40 млрд. евро през следващите 12 месеца, но действителните задължения на държавата са много по-големи и се оценяват на 130-140 млрд. евро.
От кабинета на Аленка Братушек в Словения, която е потенциален кандидат за спасителен пакет от заеми, Брюксел изисква да организира независим одит на целия банков сектор, при нужда да е готов да рекапитализира още банки и да приеме подробна стратегия за цялата система. От Словения се очаква също така да провери банковия надзор и да работи за увеличение на неговия капацитет и на прозрачността.
