Две важни решения, свързани със съдбата на Общинска банка, прие Столичният общински съвет на заседанието си на 30 май. Първото бе да се отменят всички такси, които банката събира, когато гражданите плащат местни данъци на нейните каси. Само по себе си това е поредното популистко изстъпление на общинските съветници. Никъде не се е чуло и видяло акционери да се бъркат в политиката за лихвите, таксите и комисионите на една банка. Това е все едно да притежаваш ресторант и да инструктираш управителя му от кои клиенти да взема парите и на кои да не събира сметката. А след това да му търсиш отговорност защо заведението няма печалба. Подобни глупави приумици, случващи се с Общинска банка, накараха бившия заместник финансов министър и общински съветник от листата на НДСВ Любомир Дацов да внесе предложението за раздържавяване на кредитната институция. То бе подкрепено от представителите на всички партии в СОС, с изключение на съветниците от Коалиция за България, които гласуваха въздържал се.
Предложението на Дацов не е някакво спонтанно хрумване. Той изпълнява едно свое обещание от 2012-а. Тогава под натиска на общинските съветници на БСП Георги Кадиев и Жельо Бойчев, които сега са народни представители, мениджмънтът на банката бе принуден всяко тримесечие да се отчита в общинската бюджетна комисия. А след това Бойчев и Кадиев като членове на комисията изнасяха подробности за кредитните договори между банката и нейни клиенти на открити заседания на СОС. Тези техни действия бяха израз на политическа безпринципност и в нарушение на всички добри практики във взаимоотношенията банка-клиент и банка-акционери. При едно от тези обсъждания Любомир Дацов заяви, че при сегашните политически реалности Общинска банка ще продължи да бъде в плен на популизма, поради което за нейно добро ще е да бъде приватизирана. И обеща, че ще предложи това да бъде направено.
Вкарването на кредитната институция в годишния общински план за приватизация обаче все още не значи, че тя ще бъде продадена. Последния път, когато банката, образно казано, бе извадена на тезгяха, бе през 2008 година. Тогава дори бе избран и неин оценител – консорциумът Аржил, Камбуров,Транзакта, Мур Стивънс Булмар. Той направи пълна проверка на правното и финансовото състояние на кредитната институция, която бе засекретена. Но по неофициални данни делът на столицата и нейните дружества, които държаха 74.5% от капитала на банката, бе оценен на 75 млн. евро. До преговори с потенциални купувачи обаче въобще не се стигна. По онова време, пък и дълго след това, по силата на устава на банката фирмите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които държаха останалите 25.5% от акциите, имаха възможност да блокират всяко едно важно за съдбата на банката решение. Това тяхно право бе отнето през 2011-а след намесата на БНБ, по чието решение съдебните спорове още не са приключили. Само че по силата на действащите закони въпросните спорове не спират разпоредбите на Централната банка и последствията от тях. Затова сега СОС има пълен контрол върху Общинска банка. След вкарването й в годишния общински план за приватизация най-вероятно до края на годината ще бъде направена актуализация на оценката на банката. Дали обаче след това ще се пристъпи към събиране на оферти и преговори с потенциални купувачи ще зависи от политическата и икономическата конюнктура.
