За първи път чувам някак си да му се извисява гласът на Борисов. Очевидно е нервен, сигурно има защо! Тази психоснимка на експремиера щракна в Народното събрание червеният депутат Антон Кутев. Новият образ на Шефа грейна от трибуната по време на поредната караница около парламентарния правилник. Ама така грейна, че в някои отношения засенчи безкрайния низ от комикси в сериала Борисовленд .
Защо ли му трябваше на новото Народно събрание да приема правилник? Абе, управляващите, карайте без правилник, само не нервирайте човека. Защо ли? Ами защото така го извисявате – та чак до пилците, които, според него, ще се броят наесен. И като литне, оставате в ниското. А той кръжи над вас, над електората, над България, над историята и над самия себе си дори. Чуйте само как кръжи:
Аз градях България!!! Аз направих магистрали, мостове??? Сега Орешарски наготово за последно ще открие и Струма, и Тракия, и Дунав мост, и Хемус. Да видим след него следващият какво ще има оставено да открие!
Пустият му Орешарски, срама няма ли? Как можа да не изчака Борисов да си направи, каквото има за правене, и да открие, каквото има за откриване. Иначе какво излиза – блъскал сиромашкият по суша и над вода във всички посоки, а Орешарски ще цъфне с ножичката да клъцне лентите. Пък онзи, който ще смени Орешарски , е жив за оплакване. Над него тегне зла прокоба – ще реже ленти на куково лято. Единият му предшественик строил, следващият – откривал, и времето току виж свършило.
Чуйте Бойко и за полетите на властта:
Те ще ми правят сметка къде съм пътувал да откривам и защо съм летял! Те купиха самолетите – ние ги плащахме. Летял съм, защото така съм преценил за своята сигурност! То затова се казва правителствен отряд – за да се лети с него.
Какво неясно има тук, та ядосват човека? Казва ли се правителствен отряд – казва се. По-сигурно ли е да се пътува с правителствен самолет, отколкото с редовен – по-сигурно е. Ами какво да прави Борисов в тази ситуация освен да лети? А те седнали да ровят защо лети, кой футболен отбор вози със себе си и колко струват летежите. Еми не са евтини, ама при тези параметри си е като да търсиш под вола теле.
Нервиран и извисен Бойко е опасен. Тъкмо го поизгубихме от взора и слуха си след хвърлянето на оставката, и взеха да го ядосват. Вече пак е на екран и влачи на гърба си опашка от репортери. А в яда си дори започна да опровергава скептиците, които се съмняваха в способността му да изкара повече от пет минути в Народното събрание като редови депутат. Не само че седи, ами продължава да командва войнството на ГЕРБ-а, давайки величави знаци кога да влязат и кога да излязат до един от пленарната зала. При това обърква напълно противника с разнопосочни маньоври. Ту е конструктивна опозиция, ту отказва да влезе в залата, ту подава ръка на управляващите, ту ги шамаросва , че не са никакви управляващи, защото той, а не те, е спечелил изборите.
Според човека Атака Волен Сидеров : Това е объркана мисъл на комплексиран човек. Нямат ли толкова самостоятелно мислене тези хора? Ами нямат, Сидеров, нямат. И не им трябва, защото стоят зад своя лидер. Какво има да му мислят, като нито могат да пуснат такова ято мисли, нито да го проследят. Пък и мисълта на Бойко е само привидно объркана. В един момент усещаш, че започва да се подрежда. И изкристализира до: Ние сме в парламента, по цял ден ще ги критикуваме!. Тоест – продължаваме да работим, но не ни търсете в залата! А на въпроса докога ГЕРБ ще изпълнява по този начин депутатския си дълг, Борисов отново изпадна в раздвоение: Докато се държат като преди 9 септември или след 9 септември – вече не знам.
И няма как да знае, защото такъв парламентарен пилчарник у нас комай не е имало. Пилци, които се обиждат на насекоми. От устата Бойкова това звучи така: Вие сте по-големи калинки! Цяло чудо е, че магистралите дръпват с по някой километър, а по моста над Дунава вече може да се мине. Но нейсе, строежите и инфраструктурата някак ще се наредят. Мир обаче няма да има, докато не бъде решен жизненоважният за нацията проблем с рязането на лентите. В този смисъл е добре да бъде приложена следната рецепта за постигане на национално съгласие. При рязане на лента Борисов и Орешарски да държат съответно по един край на лентата и по една дръжка на ножицата.
Постижимо ли е обаче това? Едва ли. В условия на конкуренция Борисов или ще се нервира, или ще се извиси, или ще остане встрани да критикува. Пък Орешарски да се оправя както знае с лентите, ножиците и калинките. Есен иде…
