Печален антирекорд записа през седмицата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). За няма и четири месеца вече трети председател (плюс един и.д.) оглавява уж независимия секторен регулатор.
Досегашният титуляр – Евгения Харитонова, подаде оставка, която очаквано бе приета от правителството. Харитонова беше заместник-министър на енергетиката в кабинета на ГЕРБ, а след формирането на новия парламент се противопостави открито на предложенията на новото мнозинство за въвеждане на мораториум върху цената на тока и за връщане на социалното стъпало от 75 киловатчаса електроенергия.
Мястото на Харитонова ще бъде заето от Анжела Тонева, която досега бе редови комисар в ДКЕВР. Тя е магистър по икономика от Университета за национално и световно стопанство, има дипломна специализация по финансов контрол, преминала е и квалификационно обучение по ценообразуване на енергийни продукти и услуги по Програмата за партньорство, организирана от Американската национална асоциация на регулаторните комисии. В бранша определят избора на Тонева като удачен. Тя работи в комисията още от 2001-а, като първоначално е главен експерт. После е била директор на дирекциите Икономика и финанси, Икономическо регулиране и Икономически анализи и работа с потребителите, преди през 2009-а да стане и комисар.
Въпреки много доброто си CVАнжела Тонева ще бъде тествана от новия кабинет, тъй като няма да има пълен мандат, а ще трябва да довърши този на предшественичката си Харитонова, който изтича през 2014 година.
От заеманите места бяха освободени и останалите членове на регулатора – Андон Роков, Костадин Балачев, Цветанка Андреева, Стефан Герчев и Милена Миланова, като единствено последната бе назначена отново. Интересно е, че Миланова е била началник на отдел Контрол върху задължените лица в дирекция Финансово разузнаване на ДАНС по времето на тройната коалиция.
Новите попълнения в състава на ДКЕВР, които са с петгодишен мандат, са Михаил Димитров, Еленко Божков и Илиян Хр. Илиев. За първите двама може да се каже, че са откровено партийни назначения на социалистите. Михаил Димитров е бивш председател на БСП в Ботевград и общински съветник в периода 2007-2011-а. Еленко Божков има биография в енергетиката – бил е в борда на НЕК, шеф на Енергопроект, член на борда на Енел – Марица -изток 3. Освен това е в ръководството на коалиционния партньор на БСП – Партия Български социалдемократи, и на последните избори участва с листата на Коалиция за България в 25 многомандатен избирателен район в столицата на незавидното 12-о място. Сега получава комисарско кресло в енергийния регулатор.
Другите нови членове на ДКЕВР са Илиян Б. Илиев и Димитър Димитров. Те също са почти неизвестни в енергийния сектор.
Поставянето на надеждни хора в енергийната комисия ще е от ключово значение за новите управляващи. Някои може и да са забравили, но през февруари, под натиска на народното недоволство срещу високите цени на тока, предишният парламент скоростно гласува разширяване на правомощията на ДКЕВР. Тогава регулаторът получи правото да коригира утвърдените цени на електрическата енергия по време на ценовия период, както и да изменя размера на технологичните разходи на енергийните предприятия по веригата производство – пренос – разпределение, определяйки целевите им стойности. Той може също така да изменя и признатия размер на други ценообразуващи елементи, отново с мотива да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Вече няма пречки всички тези решения да се вземат при съкратени процедури и срокове и изменението на цените да влиза в сила от деня на приемането му.
Изобщо цялата власт бе съсредоточена в енергийния регулатор, а ясната и предвидима регулаторна рамка в енергетиката, с която се пъчехме пред чуждестранните компании, отиде на кино. Още при утвърждаването на промените депутати от предишния парламент предупредиха, че предоставянето на твърде много правомощия създава предпоставки за злоупотреби и сега с подмяната на комисарите новите управляващи явно целят да минимизират въпросния риск. След този ход обаче е почти сигурно, че подготвеният от служебното правителство проект за преструктуриране на ДКЕВР, съобразен и с препоръките на Световната банка, ще отпадне. Документът предвиждаше комисията да се раздели на подкомисии от по трима души, отговарящи съответно за енергийния и ВиК-сектор. Намеренията бяха тя сама да предлага и годишния си бюджет и той да може да се коригира единствено от депутатите. Освен това в проекта бе записано, че ДКЕВР повече няма да провежда закрити заседания при обсъждане на цените или на наредби и други документи освен в случаите, когато се ползва класифицирана информация.
