Пълна липса на грижа за повереното му държавно имущество показва ръководството на Центъра на промишлеността ни в Москва. На теория тази институция трябва да съдейства за разширяването на икономическите, търговските и техническите отношения с Руската федерация при развитието на двустранните икономически връзки на българския износ и туризъм и привличането на инвестиции. На практика обаче ситуацията е съвсем друга – интриги, рушвети и далавери на гърба на държавата е това, което се случва в сградата на ул. Красного маяка №24в руската столица.
Върхът на сладоледа бе обирът на касата на центъра навръх националния ни празник 24 май. Тогава трима или четирима маскирани и въоръжени крадци нахлули през нощта в административната сграда, успели да завържат двамата охранители и да обезвредят алармата, след което разбили касата и отмъкнали намиращите се в нея пари. Според официалните данни става дума за 1 млн. рубли, или 48 хил. лева. По информация на в.БАНКЕРЪ обаче въпросната каса е била претъпкана с финикийски знаци, натрупани от наеми и стари сделки. Освен споменатия милион рубли е имало поне още 250 хил. долара плюс още няколко хиляди евро, твърдят наши източници. А защо те не са били в банкови сметки или не са преведени в София, навярно ще се поинтересува Министерството на икономиката и енергетиката.
По-важното е, че този холивудски екшън е можело да бъде избегнат. Съгласно приложение №1 към Постановление 587 на правителството на Руската федерация от 14 август 1992-ра сред обектите, които подлежат на охрана от страна на държавата, попадат и дипломатическите представителства, в това число и консулските учреждения. Тази разпоредба от времето на Борис Елцин е препотвърдена и при промяната на официалния документ през ноември 2009-а, когато премиер е Владимир Путин. В устройствения правилник на центъра ни в Москва пък черно на бяло е записано, че той има дипломатически статут по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и е част от зоната на работа на Посолството на Република България в Руската Федерация. Или с две думи, трябва да се охранява от руската полиция или от държавна компания. Свидетели разказват, че тези разпореждания са били спазвани до 2008-а, когато тогавашният ръководител на центъра – Малина Божинова (снаха на Георги Божинов от БСП), сменя охраната с частна фирма, чиито служители вече не са били въоръжени с огнестрелно оръжие. Журналистическо разследване, направено през 2009 г., установи, че по този начин сигурността на ул. Красного маяка, №24 изобщо не е гарантирана. Излъчени бяха и кадри, на които ясно се вижда, че гардовете на жилищния блок, който също е територия на посолството, са мъртвопияни, докато са на служба.
След смяната на Божинова с ген. Кирил Мазнев през 2010-а държавната въоръжена охрана отново е върната. Вместо обаче да си вземе поука от този случай, на 12 февруари 2013-а, само броени дни след като е назначен за директор на промишления център, Илиян Цонев обявява обществена поръчка за избор на охранителна фирма. Гардовете е трябвало да осигурят 24-часова физическа охрана на административната сграда, включително и в почивните и празничните дни, само че вече без оръжие – с гумена палка, електрошок, нервнопаралитичен или сълзотворен спрей. Сред задълженията им е било да обслужват и паникбутона на централния вход на главния офис, както и в жилищната сграда на центъра и при подаден сигнал да осигурят незабавна реакция на моторизиран екип. Всичко това за период от една година срещу сумата от 444 хил. лева.
В рамките на посочения срок за участие – до 25 март 2013 г., никой не проявява интерес към тези близо половин милион лева и търгът е прекратен. След което следва едно изключително скоростно договаряне без обявление по Закона за обществените поръчки. На 26 март ръководството на Центъра на промишлеността изпраща покана за преговори с четири фирми – ФГУП Охрана към министерството на вътрешните работи на Русия и до три частни охранителни дружества – Агентство Безопасности Альфа – Квант, Альфа – 2007 и Альфа – СОБР. Проверката ни в интернет установи, че освен гръцката буква в заглавията си въпросните дружества имат и още нещо общо. Те се помещават на един и същ московски адрес – Волгоградский проспект 32, а телефоните им за контакт се различават само с една цифра.
На 3 април е оповестено името на победителя – АЛЬФА – Квант, и е сключен договор за изпълнението на всички описани по-горе охранителни дейности срещу 420 хил. лева. Какви са били аргументите руската държавна фирма да бъде елиминирана, при положение че има и специално постановление за охраната на дипломатическите имоти, не е много ясно. Но резултатите от избора на Илиян Цонев и неговите подчинени са налице – разбита каса и изчезнали пари.
Впрочем за управленските качества на бившия кмет на Бяла в. БАНКЕРЪ вече писа малко след като той оглави промишления център. За него се твърди, че сам не можел да напише дори едно писмо на руски, а като заговорел на някой семинар, присъстващите българи започвали да се червят. Според служители през по-голямата част от времето си Цонев се занимавал с посредничество за продажбата на недвижими имоти по българското Черноморие на богати руснаци. Брокери пресмятат, че от подобни сделки може да се изкарат между 5 хил. и 12 хил. евро комисиона. Още тогава попитахме икономическото министерство дали имат информация за подобен аспект от дейността на бившия кмет, но оттам ни препратиха към декларациите му по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, публикувани на интернет страницата на ведомството. В официалните документи, естествено, подобни занимания никъде не фигурират.
Още по-неприятното е, че Илиян Цонев много рядко стъпвал в сградата на ул. Красного маяка, а там са регистрирани 80 български представителства и поне 10-15 физически лица, които осъществяват стокообмен с Русия. Всеки сам може да си направи заключението какво количество документи е необходимо да се разписва всеки ден.
Изобщо би било редно новото ръководство на Министерството на икономиката и енергетиката да разгледа под лупа работата на центъра ни в Москва, включително и на търговските ни аташета там, защото руският пазар съвсем не е за подценяване, а това, което се прави, е крайно недостатъчно. Преди броени дни например официална наша бизнес делегация посети Воронеж, където се проведоха Дни на България. Оказа се обаче, че предварителната подготовка за проявата е била твърде слаба и едва 28 руски фирми са присъствали на нея. Освен всичко друго събитието е съвпаднало с местното специализирано животновъдно изложение Агра и посещение на президента Владимир Путин в региона, а за капак е липсвала и каквато и да е информация за възможностите, които предлага българският туризъм. Очевидно в промишления ни център нещо не е наред.
