Голяма част от българските фирми ще останат без достъп до европейско финансиране след 2014 година. В проекта на новата оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, който бе представен преди дни, са намерили място преди всичко клъстъри, паркове и инкубатори. Отново са предвидени и немалко средства за администрацията под благовидния предлог в подкрепа на бизнеса. А десетките хиляди малки и средни предприятия, както и досега, ще гледат отстрани схемите за финансиране. Само малцина от работещите в шепа избрани отрасли ще могат да се докоснат до европейската благодат. Големите компании пък въобще няма да имат достъп до програмата.
До голяма степен бъдещите правила за еврофинансирането на бизнеса са били писани по време на служебното правителство и нищо чудно новите управници да не ги харесат. Само че сроковете, в които документите трябва да се изпратят за съгласуване в Брюксел, изтичат и едва ли ще има време за сериозни промени.
На първо място, става ясно, че въпросната оперативна програма ще бъде насочена към секторите, генериращи растеж. Специално внимание е отделено на
експортно ориентираните отрасли
сред които са информационните и комуникационните технологии, електрониката и електротехниката, хранително-вкусовата промишленост, автомобилостроенето, текстилът, облеклото и дизайнът, творческите индустрии и здравният туризъм. Именно за тях е предназначена и приоритетна ос 1 Иновации и предприемачество. Най-общо тяще подкрепя разработването и внедряването на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и изграждането на споделена инфраструктура и услуги за иновативни малки и средни предприятия. Става дума за създаването на иновационни паркове, центрове за трансфер на знания и комерсиализация на иновации, лаборатории за доказване на концепции, сертифициращи звена, подкрепа за развитие на клъстери, финансови инструменти (акселератори, фондове за рисков капитал, фондове за съфинансиране) и други.
По-детайлно вглеждане в описанието обаче разкрива едни доста интересни подробности. Например в сферата на информационните и комуникационните технологии, която безспорно има голяма потенциал за развитие у нас, основна част заема
един-единствен проект
– София тех парк. Развитието на този технологичен център, чийто създател и основен застъпник е президентът Росен Плевнелиев, ще отнеме почти целия ресурс за ИКТ сектора. В сегашния програмен период към него вече бяха пренасочени 50 млн. евро от парите за бизнеса, при все че над хиляди фирми имаха готови и одобрени за финансиране предложения. Явно и през следващия програмен период ще се работи приоритетно за президентската амбиция. И ще е любопитно да видим как това ще бъде преглътнато от сегашната власт, тъй като нейната идея бе на мястото на София тех парк даизникне нов правителствен център.
В подобна привилегирована позиция е и другият любим на ГЕРБ проект – индустриалната зона в Божурище. От описанието на програмата Иновации и конкурентоспособност се вижда, че точно в нея ще се помещават иновационният парк и координационният център за сектора Електроника и електротехника.
Не е за пропускане и фактът, че и за двата проекта са предвидени отделни мерки за популяризирането и рекламирането им. А после нека някой да оспорва, че управниците ни не използват лостовете на властта за задоволяване на собствените си интереси.
Меко казано, странно стоят и намеренията с европари да превърнем България в
автомобилостроителна държава
Без майтап, точно така е записано. И в този случай е предвидено създаването на специален иновационен парк (б. а. – всичко трябва да съдържа думата иновация, за да се хареса на Брюксел) с лаборатория за изпитания в автомобилостроенето. За съжаление малките и средните фирми едва ли ще усетят нещо от цялото това начинание. По-скоро изглежда, че всичко се прави в името на единствения производител на коли в държавата.
Другият голям балон носи наименованието Здравен туризъм и дългосрочни здравни грижи. Идеята на чиновниците, които са го сътворили, е страната да стане
медицински рай за пенсионерите
от Западна Европа, Русия и Близкия изток. Колкото и невероятно да звучи, според експертите тя можела да отговори на нарастващата потребност от услуги, които традиционно не са покрити от здравните каси, като: репродуктивно лечение, дентално лечение, хирургия, свързана с наднорменото тегло, пластични операции, иновативни методи на лечение като терапия със стволови клетки и т.н.
На фона на проблемите в нашето здравеопазване, фалиращите болници и липсата на специалисти пък направо смешно звучи твърдението, че съществуващата широка мрежа от болнични заведения, рехабилитационни центрове и дентални практики щяла да отговори на изискванията на чужденците. То ако някой въобще се излъже да дойде на лечение в България, със сигурност ще избяга още щом прекрачи прага на някоя от държавните или общинските клиники, камо ли да се остави в ръцете на медиците. Така че нищо чудно, ако в последна сметка се окаже, че всичко това се прави само в услуга на новоизлюпените (б.а. – често с неясни капитали) частни болници, които до голяма степен отговарят на световните стандарти, но имат сравнително малко местни клиенти. На такива мисли навяват и самите мерки, които ще се финансират. Сред тях са т. нар. центрове за трансфер на технологии и консултации, чиято цел най-общо е да обхванат целия процес на здравния туризъм – първоначален контакт, транспорт, преглед, манипулация, настаняване, възстановяване и плащане. Заложени са и допълващи услуги – да речем, след операция на тазобедрена става да се предлага рехабилитация в черноморски курорт. Средства за закупуване на оборудване и ноу-хау също ще се дават само на болници, клиники и други доставчици по веригата на здравния туризъм и дългосрочните здравни грижи, което автоматично оставя извън играта държавните и общинските заведения. И не на последно място – заложени са пари и за рекламиране на държавата като медицински рай.
Специална линия на финансиране
ще има и за продуцентския и телевизионен бизнес, маскирани като творчески индустрии. Те и досега бяха едни от най-успешните бенефициенти по програмата Конкурентоспособност, но се състезаваха наравно с всички останали предприятия. След 2014-а творците ще се съревновават само помежду си за закупуването на нова техника, за участия в международни форуми, рекламни кампании… В тази сфера с европари е предвидено изграждането и на технологичен медиен парк. Той ще създаде условия на участниците в творческите и медийната индустрии да развиват своята дейност на ново, високотехнологично ниво, като осигури цялата инфраструктура, необходима за тяхната работа: павилиони, студия, дигитални лаборатории и др. на достъпни цени. Идейната концепция за медийния парк включва и киносалони, театрални и концертни зали. Посочва се също, че комплексът ще бъде изграден върху терен с подходяща инфраструктура във или около София с размер 7-10 хектара. Съответно проектът ще бъде управляван от консорциум, който ще включва представители на творческите индустрии, академичната общност, Столичната община и компания от областта на управлението на недвижими имоти.
Разбира се, и в новия програмен период ще има финансови инструменти като Джереми, които по всяка вероятност ще завъртят около една трета от целия бюджет на програмата Иновации и конкурентоспособност. Засега обаче тези схеми вървят изключително трудно и няма никаква причина да се очаква, че след година интересът към тях изведнъж ще нарасне.
По приоритетна ос 2 – Конкурентоспособност и ресурсна ефективност, ще се финансиратмерки за подобряване на материалната база в предприятията, за въвеждането на нисковъглеродни технологии, за енергийна ефективност… По тази ос ще се дават и
парите за администрацията
която на теория трябва да подпомага бизнеса: Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестициите, Българския институт по стандартизация, Държавната агенция по метрологичен и технически надзор и т.н. В списъка са и кампаниите за популяризиране и маркетинг на туризма на национално и регионално ниво, които ще се осъществяват от ресорното министерство.
Причината за всички споменати новости в схемите за европейско финансиране са изискванията на Европейския съюз през следващия програмен период структурните му фондове да осигурят интелигентност, растеж, ефективност и подкрепа за икономиката. Обособени са няколко основни приоритета – технологично развитие и иновации, конкурентоспособност и продуктивност на предприятията, зелена и енергийно ефективна икономика и системи за подкрепа на бизнеса и популяризиране на икономиката. Придържайки се към тях, от Брюксел са изпратени и конкретни насоки към нашата страна за подготовката на новата програма за бизнеса. Само че положението у нас никак не се връзва с тази визия. По всички показатели България продължава да е най-слабо развитата държава членка на общността. Брутният ни вътрешен продукт на глава от населението е 45% от средния, имаме най-ниски конкурентоспособност и производителност на труда, най-голямата енергоемкост на производството и изключително слаба ефективност при използването на ресурсите. Работниците ни са предимно нискоквалифицирани, поради което над 46% от износа са суровини и материали, докато високотехнологичните продукти са под 3% (при средно 16% за ЕС). На практика конкурентните предимства на българската икономика се формират на основата на ниските цени на базисните фактори – труд, природни ресурси, а не на специализираните фактори като иновации, обучение, научни изследвания и технологии. Това се отразява и на позицията ни по конкурентоспособност и иновации. Според последния Доклад за глобалната конкурентоспособност 2012-2013 г. страната се нарежда на 62-ро място от 144 държави. И въпреки че общият й индекс се повишава (от 4.16 през 2011-а на 4.27 през 2012-а), тя продължава да е на дъното в целия Евросъюз.
Запазването на тези тенденции неминуемо ще доведе до сериозно изоставане от световните социални, икономически, технологически и екологически стандарти. Няма и как да е иначе при прекомерната бюрокрация на местно и национално равнище, ниското ниво на интернационализация на малките и средните предприятия и затруднения достъп до финансиране, скромните разходи за научни изследвания, незадоволителното качество на научната продукция, липсата на координация между науката, университетите и бизнеса, незаинтересоваността на научните среди да решават проблеми на индустрията, ниската степен на защита на интелектуалния труд…
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Главните цели за следващия програмен период са базирани на Стратегията за интелигентна специализация, разработването на която се координира от екип на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Този документ е едно от задължителните предварителни условия за планиране на средствата от ЕС за 2014-2020 година. Стратегията осигурява основата за приоритетното значение на оперативната програма Иновации и конкурентоспособност, обхващайки модернизацията на системата на научноизследователската и иновационната дейност, създаването на механизми за координиране на политиките в областта на науката и иновациите, както и установяването на партньорство с Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури. Обект на стратегията са и възможностите за изграждане на инфраструктура за широколентов достъп, за цифров растеж и за екологични иновации. Документът очертава също рамковите условия за разработването на биопродукти и биотехнологии, както и за подкрепа на иновационните дейности в хранителната промишленост и селското стопанство. Част от него е и използването на иновационния потенциал на морето и крайбрежните ивици.
